Миналата година в продължение на 4 месеца не е валяло в Айтос и в други региони под Балкана. Подобно нещо не се е случвало от незапомнени времена.
От месечния хидрометеорологичен бюлетин на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), достъпен на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите, става ясно, че за периода 2015-2019-та година промените в климата са предизвикали ръст на добивите в 7 региона у нас, докато в други 10 тенденциите са в обратна посока. В регионите с положително отклонение валежите са със средно 17% по-високи. Това обаче не компенсира по-слабите валежи в регионите с по-малко добиви. При тях валежите средно са намалели с цели 37,6%, като в областта на град Добрич средното отклонение на месечната норма е -68%. Развитието на зимните зърнено-житни култури преминава през всички сезони, в период от около ¾ от календарната година. Това означава, че растенията се нуждаят от продължителни подходящи условия за оптимални добиви. Поради непостоянното време и тенденцията на засушаване през стопанската 2019/2020 добивите на пшеница, рапица, ечемик, царевица и други култури са най-ниските за целия период от 2015-2019. За нещастие, намалелите добиви не са единственият проблем, предизвикан от промените в климата.
Климатичните промени налагат промени и в земеделските грижи. Някои торове стават по-ефективни от други. Торовете, които включват подхранване само с азот, през пролетта на 2020 са дали с около 30% по-високи добиви в сравнение с посевите, които бяха добре и балансирано подхранени с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и калий. Това означава, че не само има по-малко продукция, но и че тя става по-нездравословна за човешкия организъм. Причината – в България масово се използва изкуствен азот – амониева селитра, който прави растенията по-болнави, а реколтата– по-нетрайна. За да се избегнат големи загуби, се засяват ранни, средно-ранни, средно-късни и късни хибриди на различните култури. Разработват се по-устойчиви на суша сортове, както и нови видове торове.
Сушата през стопанската 2019/2020 година доведе до пресъхването на множество малки водоизточници, което наложи ориентирането към алтернативни практики като слагането на задържащи влагата гранули или натрупване на мулч около насажденията. Мулчът обаче е възможен само при наличието на окосена, нетретирана с препарати трева, която се използва за ограждане на почвата около трайно насаждение, особено младите растения. Ако се мулчират, насажденията могат да се поливат до 5-6 пъти по-рядко. Другият вариант е скъпо поливане, а в случай на суша не са изключени изсъхването на младото насаждение, по-ниското плододаване или дори изсъхване на зрелите растения.
От разговора си с местен биопроизводител в Айтос – Катерина Кабакова, получих пример от първа ръка за изсъхнали новозасадени лозя. Засаждането на нови трайни засаждания е изключително трудоемко, тъй като няма точен справочник за стъпките, които да гарантират оцеляването на лозята през първите години. Във всеки регион на страната нуждите на лозовите насаждения са различни, а предвиждането им се усложнява допълнително от промяната на климата. Засаждането е скъпа инвестиция, която се възвръща след много години. Поради сушата през лятото на 2020 г. инвестицията на г-жа Димитрова няма да се възвърне. Колкото и да се допитва до по-опитни лозари, никой не е можел да предвиди подобен обрат в начинанието й.
На снимките се виждат изсъхналите млади лози. Дори и след ограждането с мулч от раздробена дървесина и поливане 3 пъти в рамките на 4-месечната суша, не е било възможно спасяването им. Лозичките биха могли да бъдат спасени единствено чрез модерна система за автоматизирано капково напояване, което би било сериозна лична инвестиция, а на този етап евросредствата по програми за капково напояване са почти недостъпни.
По-скъпата алтернатива е била недостъпна и за най-богатите производители миналата година. Питате се може би защо? Нямало е достатъчно вода дори и за животните – чешмата за животните в Айтос е пресъхнала през този период. За поливане много производители имат изградени лични кладенци. За жалост, плитките кладенци също са пресъхнали, а дълбоките са много скъпи. 10 000 лева струва сондирането на голяма дълбочина, а на плитко – 1000 лв. Дори и при добро запасяване с водоизточници не при всички насаждения поливането е възможно. В черешовите градини например, където има 4-5 метра дистанция между дърветата, е възможно, но в лозята обичайното отстояние от 2,30 м между редовете не е достатъчно за преминаването на цистерната, теглена от трактор. Следователно дори и да се презапасим с водоизточници, необходимостта от капково напояване става все по-голяма. Макар и да не е малка инвестиция, капковото напояване може да спести не само много труд, но и пари при необходимостта от многократно поливане при засушаване. Някои вярват, че ако тазгодишното лято е подобно на миналогодишното, в региона на Айтос може да няма вода за пиене дори и за хората.
От година на година става по-сухо, но никой не помни чешмите да са пресъхвали преди. Не се предвиждат финансови обезщетения за последствия като изсъхнали растения. Производителите се молят да няма подобна суша и тази стопанска година. Регионът не е добре снабден с вода.
Друга обезкуражаваща новина за производителите е, че няма гаранционен фонд, от който малките земеделски производители се нуждаят. Макар климатът да се променя, и то драстично, ако се предостави фонд и се подпомогнат финансово, производителите на качествени български продукти и биопроизводителите по-решително и ефективно ще се борят за оцеляването на трайните насаждения у нас.
