КАКВИ ТАЙНИ КРИЯТ БОБОВИТЕ КУЛТУРИ?

Източник на изображението: Pixabay

Още от малки ни казват колко е хубаво да консумираме бобови култури. Наясно сме, че те са изключително богати на витамини, минерали, фибри, белтъчини, комплексни въглехидрати и дори полезни мазнини. И както всяко друго растение, така и семейство Бобови дават своя принос не само за здравето ни, но и за околната среда.

По-разпространените бобови растения, които се отглеждат в България, са различните разновидности на боба (бял, червен, шарен, черен), зеленият фасул, лещата, нахутът и баклата. Освен че са вкусни, полезни и присъстват във внушителна част от националната ни кухня, те играят ключова роля за състоянието на въздуха и почвата, в която се отглеждат. Тази информация е достъпна благодарение на проучване, което показва, че фасулът и неговите „роднини“ са в симбиотични отношения с определени бактерии. Резултатът от тяхната връзка е разреждане на азота във въздуха.

Както знаем, въздухът в атмосферата е съставен от близо 78% азот (N) и е жизненоважен за растенията. Този газ им осигурява значително количество хранителни вещества, което прави необходимостта от използване на азотни торове почти минимална. Според изследване, когато бобовите култури са станали част от сеитбообращението в Шотландия, потреблението на азотни торове е спаднало с почти 50%. Д-р Стайлс, преподавател по екологично инженерство в университета в Лимерик, Ирландия, обяснява: „Азотът на изкуствените торове преобладава във въглеродния отпечатък при отглеждането на култури. Ако успеем да го понижим, като увеличим продукцията на бобови растения, автоматично ще намалим значително и емисиите на парниковите газове.”

Всички растения могат да поемат азот от почвата под формата на амоняк или нитрат, познати още като наличен азот. В допълнение към абсорбирането на наличния азот от почвата, бобовите култури могат също да добиват азот от атмосферата чрез специални почвени бактерии, наречени ризобия, които се намират в коленцата на корените им. С напълно здрави коленца бобовите растения могат да виреят в почви, в които има недостиг на наличен азот.

За съжаление обаче, в Европа не се насърчава потреблението на бобови култури. Докато 14,5% от обработваемите площи в световен мащаб се използват за отглеждане на такива растения, за Стария континент тези проценти достигат едва 1,5%. Някои от причините са бавното приготвяне на тези варива, както и митът, че имат свойството да предизвикват флатуленция или метеоризъм (газообразуване). Няма спор, че това е деликатна тема.

Схема, показваща процеса на абсорбиране на азот от почвата. Източник: amity.org

Истината обаче е съвсем друга – образуването на тези газове се получава поради ферментацията на олигозахаридите в дебелото черво, с което се занимават полезните бактерии, познати още като пробиотици. Тяхната задача е да се грижат за здравето на дебелото черво и да го предпазват от развитието на рак. Лесна хитрина за съкращаване времето за приготвяне на боб е просто да се накисне във вода и да се остави да престои през нощта.

Освен че са приятели на бюджета, бобовите растения са задължителен елемент от здравословното меню, тъй като се борят с наднорменото тегло, понижават нивата на холестерол и нормализират кръвното налягане.

След това не толкова кратко лирично отклонение е време да се върнем към основната тема.

Обезлесени площи в Бразилия. Източник: Voice of America

Доклад от 2018 г. показва, че Европа внася от други държави големи количества соя (също бобова култура) за нуждите на животновъдството. Това обаче предизвиква друг проблем – обезлесяване в страните, които отглеждат и изнасят този продукт. Сред тях водещи са Бразилия и Аржентина. Превръщането на горите и ливадите там в обработваема земя за соя води до натрупването на въглероден диоксид и други парникови газове, които влияят отрицателно на климата. Ако страните в Европа увеличат производството на соя и бобови култури, тогава вносът от Южна Америка ще спадне. Така обезлесяването постепенно ще бъде прекратено, което не само ще допринесе за забавяне на глобалното затопляне, но и за запазването на флората и фауната на континента.

Добрите новини са, че с помощта на „The Papillon Project”, 6 училища от Норфолк, Англия, са се включили в кампания, която учи децата да се грижат за собствените си пробни парцели. Освен че сами засаждат семената в земята, учениците също така изследват нивата на азот и събират реколтата. През юли правят редовни отчитания на нивата на нитрати в почвата, докато описват растежа на растенията, измерват растителната биомаса и наблюдават кореновата система на културите. Силно се надяваме тази практика да се превърне в задължителен елемент от образователните програми по света и в България. Едва ли някой се съмнява колко е важно да научим следващите поколения да опазват околната среда и същевременно да се хранят здравословно.