ИЛЪН МЪСК ПОКОРЯВА МАРС ДО 2026 ГОДИНА - НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ

Източник на изображението: https://www.debutart.com/artist/the-red-dress/bloomburg-elon-musk

„Най-вероятно в началото ще умрат доста хора.” Това заяви на 22 април предприемачът Илън Мъск в онлайн интервю на живо, посветено на идеята му да колонизира Марс до 2026 година, и добави, че участието на астронавтите в рискования проект е изцяло доброволно. Какви са рисковете за здравето на астронавтите и може ли мимолетните слава и богатство да компенсират смъртта на избраните?

Оказва се, че опасността при изпращането на астронавти на Марс може да не е предизвикана от външни фактори, а от вътрешни. Доклад на НАСА доказва, че над 30 вида различни рискове грозят изпращането на космически кораб с астронавти в космоса. През годините астронавти от различни мисии дават индикации за загуба на костна и мускулна маса, развиване на имунни заболявания, заболявания на сърцето и черния дроб, като се счита, че всички са провокирани от едно и също нещо – пътешествията им извън Земята.

Когато излезем в орбита, правилата се променят. Да ви прилошее, докато сте в космоса, не е единственият страничен ефект, който придружава тръпката от това да разгледате Синята планета отстрани. Доклад на НАСА от 2015 година откроява 30 основни фактора, които могат да доведат до влошаване на състоянието на астронавтите и до неспособност да си вършат работата.

Някои от познатите рискове изобщо не са за пренебрегване и включват облъчване с радиация, отслабване на костната и мускулна структура, увреждане на клетките, загуба на слух и увреждане на мозъка, причинено от липсата на гравитация, която, от своя страна, може да доведе до застой на кръв и други телесни течности в горната част на тялото. Но това не е всичко, може да има още много рискови фактори, които да станат ясни едва след първото кацане на Марс.

Проучване, проведено в НАСА и публикувано в края на 2020 година от екип, начело с биолога Афшин Бехешти, изследва кръв и урина на 59 астронавти и открива, че след излизането им в орбита в телата им са настъпили множество биохимични промени. Сред тях са повишено ниво на химикали, които предизвикват възпаления, както и липса на антиоксиданти или т.нар. „оксидативен стрес”, който води до увреждане на клетките.

Като отчита и тези изследвания в статията си „Марс е адска дупка“, научната журналистка Шанън Стайърн заключава, че основателят на SpaceX, Илън Мъск е заслепен от „нереалистичната” си идея за колонизация на Марс. „Желанието на хората да покорят Червената планета идва от културата и научната фантастика, а Мъск задвижва проектите си от желанието да наложи империалистичното си, доминиращо, колонизиращо виждане, което считам за ужасно”, коментира Стайрън в материала си за известния сайт „The Atlantic“.

Въпреки това не липсват доброволци за участие в плана на Илън Мъск да покори Марс до 2026 година, което е с цели 7 години по-рано от планирания срок за подобен опит на НАСА. На страницата на проекта си за стъпването на Марс Илън Мъск вече е започнал да споделя детайли от програмата за изпращането на първия екип на Марс, както и на космическия кораб, който ще транспортира екипа.