ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА БИТКОЙН

Биткойн все повече навлиза в ежедневието ни и примамливо подканва да се сдобием с криптовалутата. Къде е уловката? Механизмът за сдобиване с биткойни изисква постоянен обмен на трансакции, всяка една от които консумира електричество. Освен това, криптовалутата няма стабилна постоянна стойност. С нарастването на цената и популярността на биткойн през последните години се установи сериозен ръст в консумацията на електричество за покриване на т.нар. „копаене” на биткойни. Успява ли биткойн да покрие разходите, които създава? Как се отразява консумираната енергия на околната среда и кои са останалите фактори, които повлияха на цената на биткойн?

Колко електричество консумира биткойн?

Според Digiconomist годишната консумация на ток от страна на биткойн е 118,94 TWh (терават часа), като данните се обновяват постоянно. Това количество се равнява на консумираното от цяла Нидерландия /119 TWh/ и дори доближава консумираното от Аржентина /125 TWh/ за същия период. За сравнение, Китай е най-големият консуматор на електричество с 7510 TWh годишно, следван от Щатите с 3802 TWh годишно.

В тази извадка, България се нарежда към по-ниските позиции с 33,62 TWh изразходена енергия за периода от февруари 2020 до февруари 2021. Това означава, че консумацията на електричество за копаене на биткойн в света би могла да захрани населението на България с електричество за период от около три години и половина.
Според статистика с данни за цената на тока на kWh за Щатите, цената се равнява на 13,19 цента или приблизително 20 стотинки на kWh, което се доближава до цената на електроенергията в България. Цената на kWh енергия в САЩ варира между 9 и 23 цента в различните щати или между 15 и 40 стотинки, като същото разделение съществува и в България, където различни доставчици на електричество предлагат цени между 19 и 23 стотинки на kWh консумирана електроенергия. Цената на електроенергията в Китай се равнява на 0,086 цента на киловатчас или 14 стотинки без ДДС /приблизително 18 стотинки с ДДС/. Предвид изразходените милиарди долари за електричество,

може ли биткойн да покрива разходите си?

За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме брутния вътрешен продукт на страните, чиято консумация на електричество е сходна с тази на биткойн. БВП на Аржентина се равнява на 454 милиарда долара, а този на Нидерландия – 907 милиарда долара. Чистите приходи от биткойни възлизат на 940 милиарда долара. Ако умножим консумираната от биткойн енергия /118TWh/ по цената за TWh електроенергия, ще получим, че стойността на общо изразходената електроенергия за добив на биткойн се равнява на близо 20 милиарда долара, което се оказва малка цена за реализираните приходи.

Как биткойн се отразява на околната среда?

В реалния свят обаче не всичко е пари. Във време, когато полагаме усилия да защитим околната среда, фактът, че на година биткойн отделя въглеродни емисии колкото Куба или Шри Ланка, не звучи приемливо. Според данни на интерактивния атлас на въглеродните емисии, България отделя количество емисии, което е почти двойно на това, отделяно от биткойна. Най-голям отпечатък обаче оставя копаенето на биткойни в Китай, където генерирането на електроенергия зависи масово от ТЕЦ-ове на въглища.

Източник: Pexels

Защо биткойн страда от спад в цената?

След като вече показахме, че биткойн реално успява да покрие реализираните разходи, какъв тогава е поводът за спада в цената му?
На първо място, цената на биткойн зависи от неговото търсене и предлагане, както и от стойността за „копаенето” (производството) на един биткойн. В бъдеще, когато бъде достигнат максималният брой биткойни, които могат да бъдат изкопани, търсенето и предлагането ще зависят от това дали валутата е законово призната и дали може да се използва за парични трансакции. Към момента обаче, търсенето и предлагането зависят от одобрението и коментарите за биткойна на останалия свят. Ето няколко причини защо напоследък биткойнът страда от спад в цената.
Криптовалутата успя да отбележи цена от близо 65 000 щатски долара за брой преди първия удар на Илън Мъск на 12 май, който обяви, че спира да извършва разплащания с биткойни, тъй като не са достатъчно „зелени”. Любопитен е фактът, че компанията на самия Мъск закупи биткойни за 1,5 млрд. долара през март. Това предизвика спекулации за евентуална стратегия на ексцентричния милиардер да изтегли биткойните от пазара, след като заяви, че няма да ги продава. Отказът му от биткойн доведе до намаляване на цената на криптовалутата с близо 15% за едно денонощие до равнище от 45 000 долара.

Следващият удар върху биткойна се случи на 19-ти май, когато се събудихме с нов рязък спад в цената му. Това се случи след изявлението на Китайската народна банка, която изхожда от позицията, че криптовалутите не са истинска валута и не бива да се използват на пазара, тъй като опасността от спекулации е твърде голяма. Вследствие на това, цената на биткойн падна с допълнителни 30% и достигна рекордно ниските 35 000 долара. Това не е първият път, в който Китай се опитва да подкопае цената на биткойна. Още през 2017 година страната се опита да забрани дейността на борсите за криптовалути. Тъй като Китай е в процес на разработване на собствена криптовалута, която ще бъде контролирана от централната им банка, се предполага, че точно това е причината китайското правителство да ограничава достъпа до останалите криптовалути. Биткойнът не се регулира от нито едно правителство, което води до ситуация, в която криптовалутата е нестабилна и търпи постоянни промени в цената. Поради тези причина много страни отказват да я приемат като легално платежно средство.

През последните дни в Туитър циркулира нова публикация на Мъск, която символизира раздялата му с биткойн и доведе до нов спад на цената с 3%. Оказва се, че биткойнът е лесен за манипулация точно защото не се регулира от никое правителство. С всяка една публикация на неудържимия Мъск цената на акциите на „Тесла“ се покачва, а цената на биткойна бавно, но сигурно намалява.

Илън Мъск на червения килим на церемонията на наградите „Аксел Спрингър” в Берлин.

Какво е бъдещето на биткойн?

До момента биткойн се изправя срещу сериозна конкуренция на пазара за криптовалути, като водещо място след него заемат доджкойн и етериум, както и новопоявилата се чиа. Последната се сочи като енергийно по-ефективния заместител на биткойна, но за сметка на по-ниския си разход на електроенергия чиа успява да амортизира твърд диск от 512 GB памет средно за 40 дни (обичайната продължителност на живота на такъв диск е около 10 години). Това, от своя страна, предизвиква завишени нива на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, които съдържат токсични компоненти като олово и литий. Ако тези метали не се изхвърлят на правилните места, могат да доведат до замърсяване на околната среда и рискове за здравето на човека.

Въпреки тези заплашителни данни за вредата от криптовалутите, прогнозите за биткойна потвърждават многократно, че той ще успее да запази цената си и в далечно бъдеще тя може да достигне до един милион щатски долара за брой. От събраните факти разбираме, че бъдещето на валутата, с която сме свикнали, със сигурност ще бъде дигитално, затова трябва да започнем да обръщаме все по-голямо внимание на откриването на нови „зелени” варианти за производството на тези криптовалути. Според наблюдения и изследвания към момента няма изгледи биткойнът да се превърне в по-екологична криптовалута, тъй като постоянно се включват нови „копаещи”, които в желанието си да направят бързи пари не обръщат внимание на последствията, които предизвикват. Високата консумация на електричество, електронните отпадъци и манипулациите на пазара са само част от обстоятелствата, които демонстрират рисковете на криптовалутите. Очевидно само от нас зависи решението дали ще инвестираме в тях по примера на световните компании, или ще изчакаме появата на по-екологични варианти.

Източници: