ЗАБРАВЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ПРИРОДЕН ПАРК „КАЙЛЪКА”

Природен парк „Кайлъка“ (снимката е собственост на Kisyov Studio).

Природата е изворът на живота. Тя играе жизненоважна роля, като ни предоставя чист въздух, питейна вода, храна и суровини, които използваме, за да водим по-добър начин на живот – факт, който често подценяваме. Понякога проблемът с опазването ѝ идва от недобре свършената работа на институциите. Но ние, хората, имаме екологични права, които трябва да отстояваме. За да промени хода на събитията и да запази природата за утрешния ден, будното гражданското общество понякога трябва да вземе нещата в свои ръце.

Броят на градовете в България, които притежават природен парк, не е голям. Плевен, в който съм израснала, може да се похвали с един от най-красивите природни паркове – „Кайлъка”. Паркът е райско кътче, защото когато го прекрачим, девствената му зеленина, мелодията на птичия хор и шумът на водата ни пренасят в друго измерение. Сякаш цялата ни негативна енергия се отнема и пада бремето на мимолетните тегоби, които модерният човек неизбежно влачи със себе си.

Всичко звучи прекрасно, докато не заговорим за това как и кой трябва да поддържа чистотата на парка.

За жителите на Плевен паркът „Кайлъка“ е едно от любимите места за отдих и спорт. Макар че е обявен за защитена местност, от години поддържането му е сериозен проблем за местната управа, а състоянието му предизвиква остро недоволство у посетителите. Между 150 000 – 200 000 лева годишно са необходими за поддръжката на парк „Кайлъка”, но в държавния бюджет тези средства не са предвидени.

Голяма част от проблемите на парка могат да бъдат решени, ако бъде създадено предприятие за неговото управление към Областна администрация Плевен със съответното целево финансиране, твърдят от Общината, но, за съжаление, в одобрения план за управление не е предвидено създаването на такава структура. Поради тази причина за всяка дейност, която се извършва в парка, от Областна администрация подават искане за финансиране и след разрешение от Министерски съвет се пристъпва към изпълнение, което създава огромно затруднение при управлението на парка.

Липсата на специална структура е ясно видима при поддръжката на чистотата му. Социалните мрежи периодично са заливани от снимки на препълнени кошчета, но се оказва, че Областна администрация няма правно основание да сключи договор за сметосъбиране в парка. Затова е взето решение от 19.06.2018 г. да се изисква от собствениците на търговски обекти в „Кайлъка” да имат задължително сключен договор за сметосъбиране и сметоизвозване и така да поддържат района около обекта си в относителна чистота.

В едно от изявленията си настоящият кмет на Плевен Георг Спартански обяснява, че проблемът се е задълбочил при управлението на премиера Симеон Сакскобургготски (2001-2005г.). Той твърди, че през този период Община Плевен отказвала да финансира поддръжката на „Кайлъка” с аргумента, че не е редно да се харчат общински пари за поддръжка на държавна собственост, тъй като се нарушава финансовата дисциплина. Държавата не отделя никакви средства за тази дейност за чистия вид на парка, който е с площ от 10 хил. дка, се разчита на кампании, подпомагани от бизнеса.

Кметът отправя покана към министъра на екологията Емил Димитров да посети парк „Кайлъка“, като предлага приблизителни разчети за необходимите финансови средства, с които общината ще може да се грижи за вида му.

След множество дебати по темата, от Областна администрация Плевен кандидатстват с проект за финансиране от Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за запазване на биологичното разнообразие в защитена зона „Кайлъка”. Проектът е в размер на 700 000 лв., който включва санитарна сеч, възстановяване на постоянна изложба на цветя в началото на парка, обособяване на алея с розови храсти и други. В рамките на този проект се предвижда и закупуване на специализирана техника.

И докато проектът чака да бъде одобрен и да влезе в сила, за да се осигурят необходимите средства за собствено финансиране, се създава сдружение, което намира решение на наболелия проблем.

През лятото на 2018 година се регистрира сдружението „Доброволци за Кайлъка“. Ядрото на неправителствената организация са 12-13 души. Те правят специална обиколка с автобус, за да набележат обектите за възстановяване. През същата година следват около 12 масови акции по избраните цели. Със средства, събрани от членовете на сдружението, се възстановява шахматната площадка, а с дарения от граждани и фирми през 2019 година се реставрира и „Площадката на целувките“ .

Моторът на всички тези събития се оказва г-н Димчо Бондоков. Преди 8 години той започва да събира снимки на стария Плевен, а по-късно прави фотографии на същите места в днешно време. Създава 5 албума със снимки, като последният е само за Кайлъка. Общият брой на изображенията, които са публикувани в личния му профил във Фейсбук, е около 2000. През ранната пролет на 2018 година Димчо Бондоков решава да намери широките стълби на дигата на големия язовир по стара снимка от 1965 година, на която е фотографиран като дете. Намира ги под дебел слой растителни и земни отпадъци. Импулсивно решава да напише пост във Фейсбук групата „Забелязано в Плевен“, в който предлага, ако има ентусиасти през уикенда, да се опитат да разчистят тези стъпала.

Димчо Бондоков

Макар да не очаква съществен отклик, за негова изненада на 17.03.2018 г. на почистването се събират около 20 човека и за 4 часа стълбите са почистени. Същата вечер публикува снимки от проведената акция в „Забелязано в Плевен“ .

Реакцията е голяма – над 3000 „лайка“ и 300 положителни коментара. Това подтиква будния плевенчанин да организира нова акция. „Имаше благоприятна обществена почва за инициативата. Просто някой трябваше да направи първата крачка …“ – споделя той.

На 17 октомври 2018 г. е и първата успешно реализирана есенна акция от групата „Доброволци за Кайлъка“. Така стартира и първото участие на моето семейство в тези чистки. Мястото, което почистихме, се нарича „Бригадирската поляна”. Включихме се около 12 ентусиасти и за няколко часа превърнахме обраслата от растителност площ в една спретната и окосена поляна.

Почистването на „Бригадирската поляна“. Снимка – личен архив.

Снимка – личен архив.

Снимка – личен архив.

Снимка – личен архив.

Снимка – личен архив.

През следващата седмица се проведе и благотворителен концерт на вече почистената поляна, като с това събитие се стартираха още благотворителни кампании за хора в нужда.

Това бе само началото. В следващите снимки ще видите реставрацията на едни от най-големите забележителности, които сговорната дружина успя да направи.