РАЖДАШ ЛИ СЕ УБИЕЦ, ИЛИ СТАВАШ ТАКЪВ?

През 2013 г. учени откриват останките на близо 30 човешки скелета, погребани дълбоко в дъното на 13-метрова шахта в испанската пещера Sima de los Huesos. Бързо възникват въпроси как телата са се озовали на такова недостъпно място, тъй като няма доказателства пещерата някога да е изпълнявала функцията на жилище.

Години по-късно друга група учени твърдят, че е възможно останките да са били поставени там, след като притежателите им са били убити от други хора от тази епоха.

След като събират всички 52 костни фрагмента от черепа, открит в пещерата, авторите на новото изследване (публикувано в PLOS One) стигат до извода, че черепът е принадлежал на млад човек, живял преди около 430 000 години, през епохата на средния плейстоцен. Те не могли да определят дали индивидът е мъж или жена, но това, което откриват, е зашеметяващо: две фрактури на черепа, разположени от лявата страна на челото над окото, всяка с почти 2,5 см ширина.

Източник: pinterest.com

Учените не откриват някоя от фрактурите да е започнала да заздравява към момента на смъртта на индивида или че хищниците са имали шанс да изядат някои от останките. Не вярват също, че екологичните щети могат да причинят симетричните рани.

Палеонтологът Нохеми Сала, който ръководи анализа в Института Салуд Карлос III в Мадрид, казва за „Ройтерс“: „Въз основа на приликите във формата и размера на двете рани, вярваме, че те са резултат от многократни удари с един и същ предмет, причинен от друг индивид, може би при сблъсък лице в лице.“

Според учените това не е инцидент, а е „по-вероятно да е резултат от междуличностно насилие“. Според техните открития, собственикът на черепа вероятно е бил пребит до смърт с някакъв твърд предмет – може би дървено копие, каменна ръчна брадва или дори обикновена стара скала. Нападателят сигурно е бил десничар, като се има предвид местоположението на раните, но неговата или нейната идентичност, както и мотивът за убийството, никога няма да бъдат разгадани.

Предполага се, че това е първото убийство, извършено някога. С него възникват и много въпроси. Защо някой би причинил нещо такова на друго човешко същество? Какво кара човек да посегне на живота на някого другиго? Раждаш ли се убиец, или ставаш такъв?

На тези въпроси се опитва да даде отговор бащата на криминологията – Чезаре Ломброзо. От него тръгва вярването, че престъпността може да бъде наследена и че самите престъпници могат да бъдат идентифицирани по някои физически качества като остри носове и кръвожадни очи. Той е първият учен в историята, който използва научни методи за изследване на престъпността.

Ломброзо започва кариерата си в психиатрични клиники. По-късно, изследвайки италиански затворници, се ражда интересът му към криминологията. Амбицията му е да определи разликите между нормалните индивиди и престъпниците с психични проблеми.

В Италия през 1871 година Чезаре среща Джузепе Виела – известен крадец и подпалвач. Виела обичал да се хвали с криминалните си способности, което събудило интерес у Ломброзо. Дори след смъртта му, бащата на криминологията продължава да го изучава и открива, че Виела имал вдлъбнатина в задната част на черепа. Ломброзо е откривал това и при други престъпници, поради което прави заключение, че някои хора са родени със склонност да нараняват други живи същества.

Чезаре Ломброзо, Източник: history.com

Ученият вярва, че престъпността се унаследява и че престъпниците могат да бъдат идентифицирани по физически характеристики. Например според него крадците имат изразително лице, сръчни ръце, малки, блуждаещи очи, дебели и сключени вежди, изкривени носове, тънки бради и коси и ниски чела. Убийците и изнасилвачите пък са с деликатни черти и с искрящи очи, големи носове, плътни устни и кръвожаден поглед.

Но Ломброзо не се ограничава само до изследването на мъже. Той разглежда престъпността и при жените, като прави заключение, че жените престъпници са дори по-безскрупулни от мъжете. Тенденцията при жените, склонни да извършат престъпление, е да имат тъмна коса и сравнително по-малки черепи от тези на „нормалните“ жени, като заедно с това притежават и изпъкнали долни челюсти.

Теорията на бащата на криминологията за „родените престъпници“ започва да се разраства в края на 19 век. През цялото това време Ломброзо провежда множество експерименти, за да докаже предположенията си. Той измерва различни части от човешкото тяло, използва уреди за определяне на чувствителността към болка и склонността към изричането на лъжа. Във връзка с тези си занимания, ученият разработва първия прототип на детектора на лъжата.

Ломброзо тествал обектите си, като прикрепял лявата им ръка към хидросфимограф, а дясната към уред, наречен „Румкорф“. През това време наблюдавал кръвното им налягане, докато субектът бил излаган на различни стимуланти като електрически импулси, звук от изстрел на пистолет, музика, пари или снимка на гола жена.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=F89AE2hYh94

Румкорф, Източник: gettyimages.fi

Като експерт, Ломброзо понякога давал мнението си по наказателни дела. По случай, в който мъж сексуално нападнал и заразил тригодишно момиче, Ломброзо успява да посочи извършителя сред шестима заподозрени въз основа на външния му вид. „Избрах веднага този от тях, който имаше нецензурни татуировки на ръката си, зловеща физиономия, нередности на зрителното поле, както и признаци на болестта сифилис“, пише той в своята книга от 1899 г. „Престъпление, причините и средства за защита.“. По-късно същият мъж, който Чезаре посочил, признал, че е извършил престъплението.

Ломброзо вдъхновил други учени да тръгнат по неговите стъпки, като провеждат проучвания върху престъпници, за да определят „престъпния тип“.

Ърнест Хутън, антрополог от Харвардския университет, изследва повече от 17 000 души през 30-те години на миналия век, въз основа на които заключава, че „престъпниците са по-нисши от гражданите в почти всичките си телесни измервания“.

Не всички обаче са съгласни с вижданията на Ломброзо. След като руският романист Лев Толстой се запознава с неговата работа, той осмива теориите му в романа си „Възкресение“ от 1899 г. На свой ред, Алфонс Бертийон – френският полицай, който измисля “the mug shot” (фотографски портрет на човек от кръста нагоре, обикновено направен непосредствено след ареста му) – признава, че физическите особености могат да са причина за неблагоприятното състояние на човек, което засилва вероятността той да се превърне в престъпник, но възразява на предположението, че тези характеристики са пряко свързани с престъпността.

Според мнозина учени, съвременната технология за разпознаване на лица е както изключително полезна, така и би могла да породи много морални проблеми. През 18-ти век немският физик Георг Кристоф Лихтенберг предупреждава за опасностите да се приема „физиономията“ твърде сериозно: „ще обесят децата, преди да са извършили делата, които заслужават бесилото.“ По същата логика човек може лесно да реши да изключи Тед Бънди (американски сериен убиец, изнасилвач и некрофил) от списъка със заподозрени, заради неговите симетрични характеристики и изчистен външен вид.

Тед Бънди, Източник: freep.com

От раждането на теорията на Ламброзо споровете дали човек се ражда убиец, или става такъв, не са получили категоричен отговор. Дали сме генетично предразположени, или всичко зависи от средата и начина ни на живот? Някои са склонни да търсят соломоновско решение и твърдят, че от значение са и двата фактора.

Проучване твърди, че когато серийните убийци задържат съзнанието си върху мрачни фантазии и мисли, те изграждат нови невронни мрежи, които след това допълнително кодират тези мании. С други думи, мисленето за убийство по-дълбоко вкоренява манията на убиеца в това поведение. Според други специалисти обаче благоприятно детство, изпълнено с любов, може да предотврати възможността човек да се превърне в убиец, дори да е генетично предразположен.

Пример за това e един спазващ закона преподавател, който също така има биологичните признаци на убиец. В „Анатомията на насилието“ криминологът от Университета в Пенсилвания Ейдриън Рейн изброява няколко биологични маркера за потенциална престъпност: мъже, с определени гени, нисък сърдечен пулс и увреждане на мозъка, с майка, която пуши и пие, докато носи детето в утробата си. Изследванията на Рейн подкрепят наблюденията относно отдадените на децата си родители: когато децата са разделени от родителите си преди тригодишна възраст или майките им са студени към тях, а бащите им не взимат голямо участие в отглеждането им, е по-вероятно да проявят признаци на психопатия около 28-годишна възраст.

Ейдриън Рейн, Източник: npr.org

Ейдриън Рейн твърди, че признаците на престъпно бъдеще се появяват преди тийнейджърските години. В проучване той и неговият екип изследвали близо 200 11-годишни деца на тропическия остров Мавриций. Те трябвало да направят тест, който целял да измери нивото на импулсивността им. Изследването представлявало следното – на екран се появяват цифри от 1 до 9, а те трябвало да натиснат бутона, когато видят цифрата 5. Играта трябвало да определи техните мозъчни амплитуди, свързани с вземането на решения (колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-голям контрол имат върху нервната си система). Родителите им също трябвало да попълнят въпросници, свързани с поведението на децата.

Както предполагали, децата с ниска амплитуда били по-склонни да се изявят като неуравновесени – те псували, влизали в спорове или заплашвали други деца. Когато навършили 23 години, изследователите проверили кой от тях е осъден за престъпление. Съвсем очаквано, повечето от децата с ниски мозъчни амплитуди били регистрирани от полицията като нарушители.

В книгата си Рейн споделя, че се е появил след трудно раждане и е страдал от недостиг на витамини като дете, две обстоятелства, които могат да доведат до лош самоконтрол. Като млад човек пък е имал ниска сърдечна честота. Но най-лошото е, че според сканирането на мозъка му, неговият изглеждал точно като на серийните убийци. В този случай е добре, че вместо да посади семената на криминалната си предразположеност, той решава да я изучава.

С навлизането на съвременните технологии за сканиране на мозъка, както и с откриването на фактори като ензима MAO-A (Моноаминна оксидаза А) или „гена на войните“- MAOA генът (наличието на който е тясно свързано с антисоциалното поведение), въпросите за връзката между престъпното поведение и биологията пораждат нестихващ интерес у хиляди изследователи по целия свят. Вече има достатъчно научно потвърдена информация за неврологичните разлики, които обикновено се срещат в мозъка на серийните убийци.

Например, серийните убийци имат от 5 до 10% по-малко сиво вещество около лимбичната система – участък от мозъка, в който се обработват емоциите. Тази значителна разлика в размерите е особено забележима при амигдалата – малка жлеза, която е пряко свързана с емпатията и регулирането на страха. Хората с голяма амигдала са склонни да бъдат свръхалтруисти, а тези с по-малка от средната амигдала, проявяват по-малко емпатия.

По същия начин нервните вериги, свързващи лимбичната система с челния лоб, са далеч по-малко активни в мозъка на серийните убийци. Фронталният дял, особено вентромедиалният префронтален кортекс, участва в общото планиране, инхибирането (потискането) на неподходящо поведение и регулирането на по-бурните емоции. Увреждането или намалената активност в този дял на мозъка е свързано с намалена емпатия и повишена импулсивност и насилие.

С други думи, недостатъците, които обикновено се срещат при мозъците на серийните убийци, са свързани с поведенчески резултати като намалена емпатия, свръхувереност, засилена склонност към насилие, безстрашие и импулсивност.

Но остава въпросът серийните убийци предопределени ли са да станат такива от раждането? Какво трябва да правим с деца, които проявяват изброените неврални характеристики? Фактът, че „убийственото“ им поведение е вкоренено неврологично, трябва ли да намалява наказателната им отговорност?

Поведенческата неврология се оказва далеч по-сложна, отколкото първоначално се е предполагало. Тази сложност доказва професорът по невропсихология – Джеймс Фалън. Подобно на много от колегите си, д-р Фалън вярва в биологичната предразположеност като единствен фактор за формирането на криминална личност, докато собствените му изследвания не го принуждават да преразгледа вярванията си.

През 2005 г. той провежда изследователски проект, в основата на който е анализът на мозъчните сканирания на психопатични серийни убийци. По време на проекта той развива способността си да открива разликите между мозъка на напълно нормален човек и такъв на психопат.

Джеймс Фалън, Източник: theverge.com

В същото време за друг проект, който нямал нищо общо с криминологията, д-р Фалън сканира мозъците на членовете на семейството си, заедно със своя собствен. Докато ги преглежда обаче, се натъква на мозък, който очевидно принадлежи на психопат, с което предполага, че някой в лабораторията му си прави шега със собственото му семейство. Фалън бил шокиран, когато открил, че томографският образ, който той определил като мозък на психопат, всъщност бил… собственият му мозък.

След като проучил внимателно произхода си, д-р Фалън открил дълга семейна история на убийци. Това разкритие принудило учения да преразгледа собствените си убеждения за свободната воля и неврологичния произход на поведението.

Как е възможно да бъдеш уважаван професор с мозък на сериен убиец? Да бъдеш едновременно психопат и обичан семеен човек?

Джеймс Фалън бил отгледан в много любящо и подкрепящо семейство, на което приписва своя успешен живот. След като научил за мозъка и генетичния си състав, той станал по-активен в демонстрирането на състрадание и доброта, за да компенсира всички предразположения, с които е роден.

По-нататъшни изследванията показват, че анормалните мозъчни структури на серийните убийци са създадени чрез сложната комбинация от биологична предразположеност и житейски опит.

Но според Кент Кийл, професор в Университета в Ню Мексико, който изучава поведението на психопатите, генетичната предразположеност и житейският опит не са пряко зависими. Той твърди, че някои хора имат за фон сравнително добър начин на живот, други – не толкова добър, а трети – направо ужасяващ, но въпреки това, човек с чисто минало може да е склонен на криминални прояви, както и човек с не толкова добро детство и неблагоприятни минали събития може да води напълно нормален начин на живот. Това, към което изследователят се стреми, е не да докаже, че едното е по-предразполагащ фактор от другото, а да разбере как двете си взаимодействат и как оказват влияние върху това един човек да се държи по подобен начин.

Според Кийл не е важно да се даде отговор на въпроса дали се раждаш, или ставаш убиец, а да се разбере как генетичната предразположеност, заобикалящата среда и биологията си взаимодействат. Това е големият въпрос.