Торфът е тъмнокафява маса частично разложени растения, образувана при блатни условия. При формирането си изисква анаеробни условия и висока влажност. Основните находища на това гориво са торфените блата, където торфеният мъх се разлага в продължение на хиляди години. Торфът се формира и в други заблатени местности, макар и по-рядко.
Торфът може да съдържа високо съдържание на въглерод, което означава, че е лесно запалим, но може и да бъде важен източник на питейна вода, предоставяйки до 4% от питейната вода в язовирите. Само във Великобритания 28 милиона души използват питейна вода от водни източници, разчитащи на торфените блата.
В средата на ХХ век Шотландия полага усилия да превърне блатата във ферми за дървесина. Собствениците на земите изорават канали, за да източат блатата, и засаждат борови дървета и смърч, които обаче често не успяват да се развият. Докато предприятията се мъчат да изсушат тези почви, изследователите и шотландското правителство започват да разглеждат торфените площи в нова светлина, след като осъзнават, че в тях се съдържат внушителни количества въглерод. Ако не се поддържат непокътнати, блатата могат да освободят складирания в недрата им газ и да ускорят глобалното затопляне.
Изглед от въздуха на горска плантация върху блатни площи във Форсанар
В научнопопулярна статия на списание „Nature“, публикувана през февруари 2020 година, се съобщава за изследване, което разкрива огромното значение на торфените площи за съхранението на въглерода. Тези зони съдържат повече от една четвърт от целия въглерод в почвата, въпреки че представляват само 3% от земната площ, съобщават още изследователите. Според Програмата на ООН за околната среда торфените площи съхраняват два пъти повече въглерод в световен мащаб. Но на много места хората са предизвикали масово изпускане на въглерода от тези терени. Повредените или дренирани торфени зони на планетата отделят най-малко 2 милиарда тона въглероден диоксид (приблизително 5% от антропогенните емисии на парникови газове) – до голяма степен чрез торфени пожари и окисляване на заровения въглерод. Очакванията са емисиите от блатата да се увеличат рязко в близките години.
Заради заплахата за климата изследователите и правителствата определят торфените зони като идеални екологични цели за спиране на емисиите и усвояване на въглерода. Шотландия планира да възстанови 50 000 хектара торфища, главно върху държавни природни резервати и горски земи. Възстановяването на торфените площи е един от основните начини, по които страната, която миналия април стана първата държава, обявила извънредна климатична ситуация, възнамерява да достигне заветните нула емисии на парникови газове до 2045 г.
Световна карта на торфищата и карта на торфените терени в Шотландия.
Най-голямото неизвестно, което стои пред тази прогноза, е дали възстановяването просто ще спре изпускането на въглеродните емисии от торфените зони, или ще съживи блатата до степен, че те да могат да складират повече въглерод.
Други държави като Индонезия също полагат усилия за намаляване на въглеродните загуби от техните торфени зони. За да се уверят, че тези проекти работят, изследователите разработват сателитни техники и други инструменти за наблюдение на състоянието на тези райони. Индонезия често страда от сезонни пожари, които обхващат сухи торфища, а вятърът разпростира дима над голяма част от страната.
Пожар през 2013 г. в обезлесена торфена зона, превърната във ферма за маслени палми в Суматра.
Увеличаването на риска от пожари през последните няколко десетилетия се дължи на изграждането на язовири, които да източват торфищата на страната. Така се създават благоприятни условия за отглеждане на култури – по-специално маслени палми, които се развиват най-добре, когато водната маса е приблизително 80 сантиметра под повърхността. След опустошителните торфени пожари през 2015 г. Индонезия си постави амбициозната цел до 2020г. да възстанови до 2 милиона хектара, около 10% от приблизително 20 милиона хектара от първоначалните торфени гори в страната, за да предотврати пожарите и да подобри качеството на въздуха.
Шотландия има няколко предимства пред останалите региони, стремящи се към възстановяване на торфените площи – собствениците на земи в слабо населената „страна на потоците“ все още могат да изкарват прехраната си от възстановени торфени зони, обикновено чрез туризъм, свързан с лов и риболов. В Индонезия обаче хората трудно намират култури, които да растат върху влажни торфени почви и да осигуряват препитание на жителите.
Дори ако Индонезия не превърне торфените си площи обратно във въглероден резервоар, повторното овлажняване до 40 сантиметра под торфената повърхност ще донесе големи ползи за климата. Вторично овлажнените зони биха намалили емисиите с 50%, защото ще се редуцира наполовина количеството торф, изложено на окислителни условия. А това би намалило глобалните емисии много повече от начинанията на Шотландия, смята Hans Joosten (Ханс Йоостен), еколог по торфените зони от университета в Грейфсвалд в Германия.
Източници:
https://www.nature.com/articles/d41586-020-00355-3
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D1%84
Снимков материал:
https://media.nature.com/w1172/magazine-assets/d41586-020-00355-3/d41586-020-00355-3_17668332.jpg
https://media.nature.com/lw800/magazine-assets/d41586-020-00355-3/d41586-020-00355-3_17669886.jpg
https://media.nature.com/lw800/magazine-assets/d41586-020-00355-3/d41586-020-00355-3_17668240.png
https://media.nature.com/lw800/magazine-assets/d41586-020-00355-3/d41586-020-00355-3_17668344.png
Автор на публикацията:
Мариела Илиева, Журналистика
