ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО: ИЛИ ИМА ЛИ ПОУКА ЗАД КОРОНАВИРУС-ПАНДЕМИЯТА?

Карантина за хората – живот за Земята

Въпреки всички отрицателни последици на пандемията в икономически, политически и най-вече здравен план, отстъплението на хората от общественияживот и затварянето им по домовете доведоха до дългоочаквана глътка живот за планетата ни. Едва ли можем да изпитаме удовлетворение от начина, по който това се случва, но въпреки всичко не можем и да отречем положителния ефект върху околната среда  Ежедневно ставаме свидетели на фотографии на животни, бродещи необезпокоявани из запустелите урбанизирани зони, и водни басейни с небивало бистра вода. Ала може би най-силно впечатление прави резкият спад на вредни емисии в атмосферата, поради който градове, забулени в постоянна пелена от смог, за пръв път се наслаждават на свеж въздух. В тази връзка, от Министерството на екологията и околната среда в Китай съобщават, че там вредните емисии в атмосферата са отчели спад от 25%, докато в Ню Йорк нивата на замърсяване падат с 50% в сравнение с 2019 година. Експерти от Европейската космическа агенция също твърдят, че след въвеждането на строги мерки за борба с COVID-19 в Италия се забелязва рязък спад в нивата на азотен диоксид във въздуха. Невероятни снимки, направени от космоса, регистрират същата положителна промяна в различни краища на света.

Всичко това води професионалисти от всички сфери на науката до заключения относно сериозността на заплахата от замърсяването на въздуха върху здравето на човешкия организъм. Според СЗО всяка година седем милиона души губят живота си поради лошото качество на въздуха. А проучване от 2016 г. разкрива, че мерките за изчистване на въздуха около Пекин, които Китай предприема като домакин на Олимпийските игри през 2008 г., довеждат до 8% спад на смъртните случаи за годината. По изчисления на Маршал Бърк, екоикономист към Станфордския университет, карантината (и следователно спадът на вредни емисии във въздуха над Китай) са спасили около 53 000 – 77 000 човешки животи (което е повече от смъртните случаи в резултат на COVID-19 !). Според доклад на СЗО пък става ясно, че без промяна в начина ни на живот до 2050 г. жертвите на климатичните промени ще достигнат 250 000 годишно.

За съжаление обаче мнозина експерти смятат, че положителният ефект от коронавирус-пандемията върху околната среда, и най-вече върху въздуха, няма да трае дълго. Дори обратното – след отшумяването на здравната криза, икономиката ще засили производството си и вредните емисии ще надскочат двойно или тройно средните стойности за годината. Често се дават примери със Световната финансова криза от 2008-2009 г. Тогава вредните емисии в атмосферата отчитат значителен спад поради намаляването на промишлените процеси и производството, но през 2010 г., със стабилизирането на икономиката, успяват да надскочат неколкократно средното ниво. Според Юлия Понграц, професор към Мюнхенския университет, има основания да се предвижда същият резултат и при днешната криза, но всичко зависи от продължителността на пандемията и готовността за промяна.

Пред репортер на National Geographic пък Франсоа Жемен, изследовател в областта на екологията и околната среда при университета в Лиеж, споделя, че много правителства ще рестартират промишлената си дейност, базирана на изкопаеми горива, вместо да използват момента, за да реализират положителна климатична промяна чрез използване на природосъобразни източници на неизчерпаема енергия като слънчеви панели или вятърни турбини. Според доцента по опазване на околната среда към университет „Джордж Вашингтон“, Сюзън Аненберг, това би било огромна грешка в разгара на такъв критичен за здравето момент, защото е „време да се замислим относно това дали статуквото, което поддържахме преди това нещастие да се случи, е същото, което искаме и по пътя си напред“.

Поглед към историята

За да се опитаме да отговорим на въпроса какво можем да очакваме занапред, е редно да обърнем поглед към миналото. Историята е пряк свидетел на редица катаклизми, които многократно са разтърсвали човечеството и са оставили своя черен отпечатък върху живота на планетата ни. Поради това, когато днес сме изправени пред катастрофа, е логично да се обърнем назад и да видим какво можем да очакваме и къде бихме могли да потърсим решение.

Действителността, пред която сме изправени, наподобява безброй аналогии, които припомнят факта, че нито войните, нито природните бедствия отнемат толкова лесно, бързо и безусловно човешкия живот както вирусите, бактериите и паразитите – за тях географски или политически граници не съществуват. Някои от тези тихи врагове са например птичи грип, свински грип, тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (по-познат като SARS-CoV-2, също произхождащ от Китай), ебола, зика, испански грип, малария, дребна шарка и още много други. За разлика от COVID-19 обаче, при вируса SARS например, който за първи път „прескача“ от прилеп на човек в Китай, преносителят става заразен едва когато прояви симптоми на заболяването. В този случай установяването на болните и поставянето под карантина е в пъти по-лесно и бързо, отколкото при COVID-19, чийто преносител заразява хора дълго преди да усети симптомите. Испанският грип, който се разразява към края на Първата световна война, пък демонстрира как човешки животи са били спасявани именно чрез карантина и ограничаване контактите между хората. Известен пример за това е фактът, че във Филаделфия, където животът е течал постарому, без карантина и самоизолация, за седмица загиват 257 души, докато в Сейнт Луис, където властите изцяло преустановяват обществения живот, умират 31 души. По този въпрос германският историк Манфред Вазолд коментира пред „Дойче Веле“, че: „…в такава ситуация това е първото нещо, което трябва да се направи – да се изолират болните, за да бъде предотвратено пренасянето на заразата“.

Днес в статията от 2017 г. на Браян Уолш, международен редактор на списание „Time”, звучат пророчески нотки. В нея той насочва общественото внимание към невъзможността на здравеопазването и икономиката да се справят с евентуална бъдеща пандемия:

„В случай на нова епидемия, модерната медицина би трябвало да предостави някаква защита. Но експерти смятат, че е по-вероятно да бъдем „хванати“ в момент, когато нямаме ваксина, за да я предотвратим, или готово лекарство, за да я лекуваме.“

Ако се задълбочим в темата, ще открием, че всъщност вероятността за поява на пандемия е предвидена и изчерпателно описана през недалечното минало. През 2017 г. в списание „Nature” е публикувано проучване относно опасността нов зоонотичен вирус (който може да се предава от животни на хора) да предизвика пандемия, след като подробно е анализирана връзката вирус-преносител при бозайниците. Открито е, че при един от следните разреди бозайници опасността от разпространение на зоонотичен вирус е застрашително висока. Според риска, който преносителите крият, те биват:  Chiroptera (прилепи), Rodentia (гризачи), Primates (примати). Тези данни водят до заключението, че може би навременната публична информираност би могла, ако не да предотврати, то поне да ограничи обхвата на пандемията от COVID-19 и дезинформацията около нея.

В днешни дни стъпките за превенция на какъвто и да е тип зоонотични вируси са ясни. Експерти смятат, че пандемия вследствие на животински вируси се причинява от навлизането на човек в местообитанията на животните, намесата му в екосистемите, изсичането на горите и превземането ареалите на дивите животни. Вицепрезидентът на Института за устойчиво европейско развитие Йоахим Шпангенберг заявява: „Ние, хората, създаваме тази ситуация, а не животните.“.

Трудно е да си отговорим на хипотетични въпроси като:  „Какво би се случило, ако бяхме по-информирани, ако се бяха взели по-навременни мерки, ако не бяхме допуснали функционирането на т.нар. „мокри пазари“ за диви животни?“. Повече смисъл обаче има във въпросите: „Какво ще направим оттук нататък? Ще си „извадим“ ли поука от тази катастрофа?“

Историята е обречена да се повтаря дотогава, докогато не променим начина си на мислене и начина си на живот. Макар и бледнеещи на фона на глобалната трагедия, положителните ефекти от коронавирус-пандемията са налице и не бива да бъдат пренебрегвани. Благодарение на тази криза можем да направим изводи относно влошаващото се „здраве“ на планетата ни, което се отразява на климата и съответно на нас самите. Трябва да се замислим за ключовата роля на информацията в една социална и високо технологична ера като средство за превенция, както и за пагубното влияние на хората върху околната среда и животните. Защото тогава, когато всички застанем обединени от обща надежда за едно по-добро бъдеще, ще успеем да направим промяната.

Източници:

https://www.bbc.com/future/article/20200326-covid-19-the-impact-of-coronavirus-on-the-environment

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/climate-change-and-health

https://time.com/magazine/us/4766607/may-15th-2017-vol-189-no-18-u-s/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5570460/

https://www.bbc.com/news/world-51322733

https://www.nationalgeographic.com/science/2020/04/pollution-made-the-pandemic-worse

https://www.bbc.com/news/business-51706225

https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0

https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0

Източници на изображенията: Free stock photos: Pexels