Това е историята на ветеринар, жертвал здравето си, за да опази световното наследство на ЮНЕСКО – богатството на резерват “Сребърна” в област Силистра, след като на територията му бе установен птичи грип. Тогава Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) въвежда строги мерки за ограничаване на заболяването и опазване на къдроглавите пеликани в природния резерват. Главният специалист от Агенцията Стефан Станев – любител и защитник на многобройните животински видове, разказва за птичия грип и отговорността на човека – тази, която опазва, но и вреди на околната среда.
За да се запозная по-нагледно със строгите мерки за сигурност, методите за справяне с болестта и заповедите, наложени от изпълнителния директор на БАБХ, ще разговарям на терен със Стефан Станев. Но не като мой баща, а като специалист и професионалист, пряк участник в борбата със заболяването по птиците, установено в края на месец март 2016 година. За да ми разкаже за сблъсъка с вируса и отговорността в професионален план, заедно с него се пренасям на мястото на събитието, където получавам отговори на много от въпросите, които ме вълнуват.
Душевна наслада
Качваме се в колата и след минути пристигаме на територията на резервата. Магично място! Късче от земната повърхност, което ни отнася в съвсем друг свят. Пред очите ни се открива блатото „Сребърна”, невероятната гледка по залез, а спокойствието в душите ни се отразява във водите на резервата.
Пътеката, по-която всеки, който посети резервата, може да се разхожда, докато се наслаждава на невероятната гледка.
За пръв път след толкова време затворена вкъщи и твърдо решена да спазвам мерките, свързани с предотвратяване разпространението на корона вируса, решавам да изляза навън с баща ми. Радвам се, че имам възможността най-накрая да съм сред природата и да разнообразя ежедневието и на двама ни, като се впусна в едно ново за мен приключение. С много вълнение приемам ролята на журналист, който ще направи репортаж за баща си (въпреки сериозните рискове от субективизъм), за неговата любов към животните, за отговорността, която практикува на работното място, и така да отправя послание към читателите си.
Преди да пристигнем на територията на резервата, прекарвам целия ден с него, наблюдавам го, докато работи, за да разбера по-подробно какви са отговорностите на ветеринарния специалист на едно специално място.
След като половината ден беше посветен на обиколки из ветеринарни лечебници и лаборатории, в късния следобед пристигаме на територията на резервата. Заставам пред д-р Стефан Станев, обзета от репортерското търпение да ме запознае с историята си, с огромната отговорност и професионалния подход, който е приложил по време на болестта по пеликаните, а и за да разбера какво е мнението му по въпроса за ролята на човека при решаването на проблеми като този. Минути по-късно, докато слушам разказите на баща ми за заразата, разбирам, че освен всеотдаен родител, невероятен и добронамерен човек, той е изключително всеотдаен и в професионален план. Поглеждам го с други очи и осъзнавам, че за него освен да си „експерт“ в изграждането на щастливо семейство, е също толкова важен стремежът към висок професионализъм на работното място. За да се справи с обстановката, д-р Стефан Станев и екипът от ветеринарни специалисти са вложили много повече от професионализъм – достигнали са до успеха над болестта, водени от любовта към животните и отговорността към тях и околната среда.
От химичните реакции между вода и пръст до ветеринарната лаборатория.
Стефан Станев на военна служба в град Разград.
За да бъде толкова добър в професията си, човек трябва да има ясна представа какви са неговите интереси, какво го вълнува, и най-вече какво му доставя най-голямо удоволствие – не само професионално, но и душевно. През 1989г. Стефан Станев завършва четиригодишен специализиран курс по ветеринарна медицина в град Добрич. След като отбива военна служба в град Разград, се връща обратно в родното си място, където има сключен договор с тогавашното АПК (аграрно-промишлен комплекс) Иширково – село в област Силистра. Там живее и работи през следващите седемнадесет години. През това време работата му включва лечение на всички видове домашни животни, както и изпълняване на имунно-профилактична програма, която представлява извършване на ваксинации по животните срещу различни видове заболявания като антракс по преживните животни, туберкулоза при едрия рогат добитък, класическа чума по свинете и други.
По-късно, през 2008г., започва работа като главен специалист във ВМС (Ветеринарномедицинска служба), преименувана по-късно на Агенция по безопасност на храните, където се сблъсква пряко с удара на заразата „африканска чума по свинете“ (АЧС), със „синия език“, шапа по преживните животни и птичия грип. Работата му в агенцията изисква да проследява и да предотвратява появяването и разпространението на вируси и зарази по животните.
“Като дете живях на село и заедно със семейството ми имахме възможността да отглеждаме повече от познатите ни видове селскостопански животни. Така през годините се привързах към тях и това ме насочи към избора на професията на ветеринарен специалист, която ме прави наистина щастлив. Любовта и интересът към животните, както и красотата и спокойствието на природата, ме зареждат”, спомня си баща ми.
Тези думи ме карат да се замисля върху моето бъдеще, върху това, с което искам да се занимавам в професионален план. Баща ми винаги ми е повтарял, че ако искам да успея, то трябва да е свързано с нещо, което правя с желание.
Добронамереността е вратата към по-хармоничния начин на живот
Нивото на броя застрашени видове птици, а и на други животински представители, се покачва драстично с всяка изминала година. Ние сме тези, които трябва да се погрижим за опазване на богатото разнообразие от представители както в биоценозата (живите организми), така и в биотопа (неживата природа). Стремежът на хората към обгрижване на животните и опазване на околната среда ще допринесе за постигането на по-добър баланс в екосистемата. Човечеството действа като един организъм, в който наруши ли се една система, настъпват аномалии и в останалите системи. Точно както при екосистемата – ако се наруши равновесието в биотопа, то задължително настъпват нарушения и в биоценозата.
Стефан Станев със специално защитно облекло на служба по време на шапа по преживните животни.
Към тези размишления ме насочват думите на Стефан Станев:
“Професията на ветеринар е много интересна, защото ясно показва връзката между природата, хората и животните, тясно свързани в кръговрата на живота. Всички ние зависим един от друг. От опазването на екосистемата зависи и човешкото съществуване на планетата. Природата и животните ни учат как да бъдем по-добри и отговорни, както и ни помага да разберем колко е важно да спазваме и почитаме природните закони, а не да се стремим само към осъществяване на човешките интереси за експлоатация и използване на екоресурсите. Чрез периодичните епидемии в животинския свят и повишения процент на аномалии, природата всекидневно ни показва, че човеците трябва да бъдем по-смирени и отговорни както към самите нас, така и към всички живи организми на този свят”, категоричен е баща ми.
Стъпка по стъпка към прогреса
За да се подходи професионално към справяне със ситуацията по време на птичия грип, първо трябва да бъдат направени и разгледани изследванията и пробите както на засегнатите животински представители, така и на района, в който се е разпространила заразата. Например след получен сигнал за висока смъртност при птиците в резервата на 28 март 2016г., е констатирано заболяване сред къдроглавите пеликани. Направени са изследвания на проби в Националната референтна лаборатория за диагностика на инфлуенца по птиците и Нюкясълска болест към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.
Предприетата акция за справяне с епидемията по време на птичия грип включва прочистване на района от мъртвите птици.
“След като получихме сигнал за зараза по пеликаните, съвместно със служителите в природен резерват “Сребърна” се качихме на лодки, за да посетим лагерите, където гнездят пеликаните. След като използвахме предпазни облекла, маски и ръкавици, прибрахме всички мъртви птици, загробихме ги на определените за целта места, разбира се, под контрола на ветеринарните медицински специалисти. Също така, в стерилни опаковки лично предоставих материал за проба в Държавната лаборатория за инфекциозни и заразни заболявания в град София.” – припомня си в детайли мерките за справяне с разразилия се птичи грип Стефан Станев.
След като посетих ветеринарната лаборатория, в която д-р Станев ме разведе по-рано през деня, осъзнах колко важно е да се подхожда професионално към всеки детайл. Една грешка и всичко може да се обърка. Въпреки че ветеринарната клиника е отлично оборудвана с най-съвременните технологии, осигуряващи надеждни и бързи резултати, професионализмът на експерта в ситуацията е много по-важен от уреда. Пробите, които се изследват, може да са заразени, като в отделни случаи болестта може да се пренесе и на хората. Спокойствието, отговорността и дисциплината по време на работа са от изключителна важност за безопасността на експертите в сферата. Прецизността на експертите по време на изследването е от решаващо значение, тъй като в техните ръце са доказателствата за това дали има болест, както и решенията и мерките, които следва да се предприемат след установяване на заразата.
Дисциплина и отговорност
За да бъде овладяна ситуацията, освен наложените мерки от Българската агенция по безопасност на храните, е необходимо и спазването на строга дисциплина както от страна на жителите на района на село Сребърна, община Силистра, така и в 10-километровата наблюдавана зона около огнището, която включва 5 околни села. От агенцията въвеждат и ограничения. Определя се 3-километрова предпазна и 10-километрова наблюдавана зона. За по-сигурно справяне с проблема се забранява събирането и провеждането на изложби, пазари или други събирания на домашни или други птици на територията на областите Силистра, Русе, Шумен, Разград, Добрич и Варна.
“Задължително ограничихме транспортирането на живи птици на територията на областта, а също и търговията с тях. Задължихме собствениците на птици да ги затворят в закрити помещения, докато не обявим край на заболяването” – уточнява главен специалист Станев във връзка с допълнителните мерки за сигурност по време на епидемията в резервата.
“Някои от заболяванията при животните, така наречените зоонози, които нанасят големи стопански и икономически загуби, могат да се предават и на човеците. Голямата отговорност на ветеринаря е опазване здравето не само на животните, но и на хората. Това е благородството на професията, движена от любовта към живота, любовта към хората, животните и природата. Моята професия ми даде удовлетворение, вяра и надежда, че заедно можем да работим и да изградим живот, в който да бъдем по-загрижени, отговорни и добри един към друг, както и към животинските и растителни организми.”
Думите на баща отново ми напомнят, че за да постигна прогрес в професионален план, трябва да не се отказвам от мечтите си.
Интервюто не е свършило, а аз продължавам да черпя съвети от специалиста.
Защо трябва да сме отговорни?
Във връзка с пандемията COVID-19, която е основна тема на проучвания, репортажи и изследвания през последните три месеца, попитах доктора за мнението му по въпроса, свързан с пренасянето на зарази и вируси от животните на хората, както и за конкретния коронавирус.
“Трябва да работим за опазване на екосистемата от зарази, заболявания и всякакви неблагоприятни условия, които се създават от човека, защото нашето съвместно съществуване на тази планета, а и благосъстоянието й, зависят до голяма степен от човешката прозорливост, добронамереност и отговорност. Както сме отговорни към мерките, наложени ни във връзка с вируса, който се разрази из цялата земна повърхност за нула време, и се стараем да опазим себе си и останалите човешки създания, така трябва да се отнасяме и да се стараем и към опазване на животните и природата. Както вече казах, всички живи същества на планетата изграждаме един цялостен организъм, който има функциониращи системи. Наруши ли се балансът само в една от тях, то тогава функционирането на организма започва да отслабва и да не бъде пълноценно”, обобщава събеседникът ми.
Решавам да завърша интервюто с думите, с които д-р Станев силно ме докосна. Силно се надявам да успеят да събудят чувството за отговорност у нас, да насочат към спазването на дисциплина и подхождането към всяко нещо с повече доброта.
“И дано след всички тези заболявания и пандемии да се научим, че не можем да си мерим силите с майката природа. Това, което си пожелавам, е всеки човек да разбере, че отговорността и добродетелта у него е това, което ще спаси света.”
След като приключих с интервюто, продължих да се разхождам с баща ми из резервата. Думите му наистина ме накараха да се замисля. Природата тук е толкова красива, залезът е прекрасен, а пролетната песен на птиците, които се реят из порозовялото небе, е още едно невероятно допълнение към красивата гледка. Замислих се, че това е едва началото на едно ново десетилетие, само първите няколко месеца от 2020г., а човечеството вече преживя толкова много – война, огън, вируси, смърт, страх… Наистина е вярно. Планетата ни е неделим организъм, в който хората, животните и растенията са системите, които контролират неговото благосъстояние.
Флора и фауна в резерват “Сребърна”.
В колата сме и вече пътуваме към вкъщи. Баща ми шофира, а аз гледам през прозореца. Постъпих отговорно към задачата на журналист, влязох в други обувки, научих някои журналистически подходи и тази задача ми помогна да разгърна мислите си много повече, отколкото предполагах. Сега е точното време и се надявам, че с този текст ще провокирам хората да осъзнаят, че бъдещето на планетата е в нашите ръце. Ако човек се грижи толкова много за останалите, колкото се стреми да опази себе (както по време на пандемията, която ни разтърси в началото на годината), то тогава можем заедно да постигнем изключителни резултати, от които най-върховният ще бъде затвърждаването на иначе толкова крехкия баланс в екосистемата.
Снимки: личен архив
Автор на публикацията:
Ивана Станева, Приложна лингвистика
