ИСТОРИЯТА ПРЕДИ COVID-19

Годината е 2020. Светът е блокиран заради пандемията от COVID – 19. Но историята познава болести в пъти по-страшни от сегашната. Историята е, за да ни учи. Ще се обърнем към нея, за да преценим трезво сегашното положение.

430 г. пр. н. е. – Това е годината на първата регистрирана вирусна инфекция. Смята се, че вирусът е тръгнал от Африка, преминава през Египет, след това по Средиземно море достига и до Гърция. Гръцкият историк Тукидид описва последиците от болестта в Атина. Според различни учени вирусът убива около 100 000 жители на града. В „Историята на Пелопонеската война“ прочутият летописец описва симптомите на болестта, като самият той също е бил от заразените. Сред споменатите симптоми са висока температура, повръщане, кашлица. Според автора някои хора са предпочитали да бъдат голи, защото треската им била прекалено силна. Много от заразените умирали в рамките на седмица. Учените и до днес се опитват да разберат каква е била тази болест, която коствала живота на много хора. Водещата версия е тиф.

165 г. – 180 г. – Антониновата чума. Кръстена е на римския император Марк Аврелий Антонин. През 165 г. римските войски я пренасят в Рим от Месопотамия. Умират около 5 милиона души. Според някои изследвания 1 човек заразявал 6 други, което означава коефициент на зараза 6. Симптомите, описани от гръцкия учен Гален, са треска и обрив. Това кара учените да смятат, че болестта е била едра шарка. Различни историци посочват, че след края на чумата Римската империя претърпява огромен икономически срив. В Рим дневно от чумата умирали около 2000 души.

541 г. – 542 г. – Юстинияновата чума. Тази чума е предизвикана от няколко различни щама на бактерията Yersinia Pestis. Загиналите са от 30 до 50 милиона души. Пандемията обхваща Северна Африка, Азия и Европа. Заразата тръгва от Китай, като стига до Константинопол чрез кораб. На кораба се пренасяли множество стоки, включително и зърно. Болестта била пренесена от плъх, като именно зърното било основния фактор за разпространението на заразата. Заедно с него били пренасяни и множеството гризачи из цялата страна. Това е версията как се е разпространила толкова мащабна пандемия за толкова кратко време. Климатът също бил повече от благоприятен за разпростирането й. Различни източници споменават за между 5000 и 10 000 загинали на ден.

735 г. – 737 г. – Епидемия от едра шарка в Япония. Тази епидемия не е с глобален мащаб, а се локализира само в Япония. Жертвите, които едрата шарка взима, са около 1 милион души. Коефициентът на заразност отново е 6. Освен множество човешки жертви, епидемията предизвиква икономическа, социална и тежка политическа криза. Смята се, че заразата е внесена от рибари. Смъртта на толкова много хора съсипва Япония. Държавата изпитвала силен недостиг на работна ръка и нямало кой да обработва земеделската земя. Японската държава стига до там, че безплатно раздава земя само с едно-единствено условие – тя да се обработва. Това на пръв поглед отчаяно действие се оказва едно от най-добрите политически решения и вдига страната на крака. Едрата шарка е една от причините VII век да бъде смятан за най- лошия в японската история.

1347 г. – 1351 г. – Черната смърт. Тази пандемия, известна още като Бубонна чума, е най-смъртоносното явление в човешката история. Според различни източници, жертвите са между 75 и 200 милиона души. За сравнение – Първата и Втората световна война са взели общо 75 милиона жертви. Черната смърт е унищожителна глобална епидемия от бубонна чума, която поразява Европа и Азия. Чумата пристига в Европа през 1347 г., когато 12 кораба от Черно море акостират в сицилианското пристанище Месина. Хората, които чакат пристигащите кораби, стават свидетели на ужасяваща гледка. Почти всички моряци са мъртви, а тези, които все още са живи, били в тежко състояние, покрити с черни циреи, от които изтичали кръв и гной. Болестта е най – силно заразната в историята. Бокачо пише, че самото докосване до дрехите е достатъчно. Отоци от размера на яйце до размера на ябълка, пълни с гной и кръв, треска и повръщане са само част от симптомите на тази ужасяваща болест. Черната чума продължава и до днес. Вече има лечение, но учените все още не могат да я изкоренят напълно. Според Световната здравна организация заразата взима живота на от 1000 до 3000 души годишно.

1520 г. – Едра шарка. Втора вълна от едра шарка, но на друг континент. Този път жертвите са 56 милиона души.

През февруари 1519 г. испанецът Ернан Кортес отплава, за да изследва и колонизира ацтекската цивилизация на мексиканска територия. След като помага на испанците да завладеят Куба, той прави това и с континенталната част. Но за разлика от Куба, този път Кортес и армията му получават огромна помощ от един микроскопичен съюзник. Неволно Кортес и хората му пренасят от Европа едрата шарка. Именно това се оказва преломният момент. Само за година двеста хилядният град Теночтитлан губи 40% от жителите си. Болестта се пренася и в Централна Америка, където покосява маите и инките. Освен едрата шарка, европейците внасят и други болести, които намаляват населението с до 90%.

1629 г. – 1631 г. – Италианска чума. С напредването на времето хората натрупват все повече знания за различни болести. Това си проличава много ясно по време на италианската чума. Тя се развива между 1629 г. и 1631 г.

Заразата отнема около 1 милион човешки жертви. Странното е, че някои градове регистрират хиляди жертви, а други нито една. Във Венеция е имало повече от 45 000 жертви, а Парма и Верона губят половината от населението си. Град Ферара обаче не регистрира нито една жертва. Това се дължи на строгия граничен контрол, санитарни закони и лична хигиена, което показва развитието на хигиенната култура на епохата. Все пак Италия дава много жертви. Въпреки това, през тези две години за пръв път се използват различни антимикробни билки, масла и дори отрова на скорпион и змии, което е ясен знак за медицинския напредък на човешкото население.

1665 г – Лондонската чума. За две последователни години през XVII век, Лондон претърпява две огромни бедствия. През 1666 г. в центъра на Лондон вилнее огромен пожар, който унищожава голяма част от столицата, но ликвидира и черните плъхове и бълхи, пренасящи чумния бацил, вилнял година по-рано.

Бубонната чума или Черната смърт била известна от векове в Англия. Чумата вилнее около четири месеца от май до август, когато е и пикът. Загиват около 100 000 души. Симптомите били вече познатите – главоболие, повръщане и „буболечки“ в слабините. Инкубационният период продължавал около четири дни. Когато някой бил заразен, къщата, в която живеел, била запечатвана и останалите в нея били обричани на смърт.

1817 г. – 1923 г. – Епидемии от холера. Историята познава седем глобални пандемии от холера. Жертвите са повече от 1 милион. Според Световната здравна организация и до днес всяка година се заразяват от 1 до 4 милиона души.

Холерата е инфекционно заболяване, причинявано от бактерията Vibrio cholerae. Хората се заразяват с болестта след употреба на храни или течности, замърсени с бактерията. 80% от заразените не разбират, че са носители на болестта, и тя отшумява сама. Симптомите са диария, повръщане и крампи в краката. Тези симптоми могат да причинят дехидратация, септичен шок и дори смърт в рамките на само няколко часа.

1855 г. – Трета пандемия от чума. Китайската провинция Юнан е инкубаторът за третата пандемия от чума. Инфекцията убива хиляди граждани на китайския град, а до края на XIX век тя си проправя път и до Хонконг и Гуанджоу. Пред този век светът вече е взаимносвързан, а двата града са големи крайбрежни центрове. Това позволява заразата да се разпространи много бързо и да стигне до Бомбай, Кейптаун, Сан Франциско, Флорида и много други. Чумата отнема живота на около 12 милиона души.

Тя обаче се случва в момент, когато медицината е доста напреднала. Това позволява на лекарите да тестват множество лекарства и благодарение на тях светът не познава четвърта чумна пандемия.

1918 г. – 1919 г. – Испански грип. Испанският грип е най- смъртоносната зараза в модерната човешка история. Отнема живота на около 50 милиона души, а заразените са около 500 милиона. Грипът започва от Европа, но бързо стига до САЩ и Азия. Лечение е нямало, лекарите били безсилни. На хората им е било препоръчвано да се носят маски. Училища, градини, театри и други различни обществени места били затваряни.

Първата вълна настъпва през пролетта на 1918 г., но всичко преминава леко, дори няма смъртни случаи. Есента на същата година променя всичко. Жертвите умирали за часове. Кожата им посинявала, а белите им дробове се пълнели с течност, което водело до задушаване.

Грипът поваля повече американски войници от Първата световна война. Някои учени изчисляват броя на жертвите на 100 милиона души.

1981 г – днешна дата – ХИВ/СПИН. Единични случаи на заразата са били регистрирани и преди 1980 г. Широко разпространено мнение е, че болестта се заражда в Демократична република Конго около 1920 г., като заразата се предава от шимпанзета на хора. През 1981 г. е регистрирана тежка белодробна инфекция на петима хомосексуалисти в Лос Анджелис. През юни 1982 г. група случаи сред гей мъже в Южна Калифорния подсказват, че причината за имунната недостатъчност е сексуална, и синдромът първоначално започва да се обозначава като „свързана с хомосексуалните имунна недостатъчност“.

През януари 1983 г. се съобщава за СПИН сред хетеросексуални двойки, което предполага, че болестта може да се предава чрез хетеросексуален полов контакт. През юни първите съобщения за СПИН при деца предизвикват съмнението, че той може да бъде предаден чрез случаен контакт. Малко по-късно става ясно, че бебетата вероятно са придобили СПИН от своите майки преди, по време или скоро след раждането.

През май 1986 г. Международният комитет по таксономия на вирусите заявява, че вирусът, причиняващ СПИН, ще бъде официално наречен ХИВ (вирус на човешкия имунодефицит). От 1981 г. до днес вирусът е отнел живота на над 21 милиона души, а към днешна дата по света живеят 33 милиона души, които са негови носители.

2002 г. – 2003 г. – SARS. Тежък респираторен синдром (SARS), причиняван от остър респираторен коронавирус (SARS-CoV или SARS-CoV-1).

Установен за пръв път във Фошан, Гуандун (Китай), на 16 ноември 2002 г. Равносметката е 8000 заразени и 774 жертви. Смята се, че заразата е предадена от прилеп на цивета (хищник от семейство Виверови), а след това на човек.

2009 г. – 2010 г. Свински грип. Подтипът на грип A, вариант H1N1, често е причината за свинския грип при хората. Той има сходни генетични характеристики с H1N1 подтипа на грипния вирус, който причинява болестта при прасетата. Други основни подтипове, за които е известно, че възникват и причиняват грип при прасетата, са H1N2 и H3N2 . Не са изключени случаи на прехвърляне на тези два подтипа и върху хората. През 2009 г. за първи път вариантът H1N1 стана широко разпространен при хората.

Основните симптоми на вируса включват болки в тялото, втрисане, кашлица, главоболие, болки в гърлото. Учените разработват ваксина след избухването на вируса през 2009 г., който отне живота на 200 000 души. Броят на потвърдените случаи тогава е около 1.6 милиона.

Пандемията от COVID – 19 не е първата, няма да е и последната. Историята е за да ни учи. Може би тази болест е знак да погледнем назад и да видим къде грешим. Както е казал Алберт Айнщайн – „Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“

Източници:

https://www.visualcapitalist.com/history-of-pandemics-deadliest/