Развитието на обществото протича с бързи темпове. Напоследък всичко се случва така неусетно, че се питаме как сме го допуснали. Заедно със забързаното ежедневие се изменят и нашите навици, норми и ограничения.
Докъде води всичко това? Животът ни предоставя възможност да разберем как трябва да оценяваме малките неща, как една разходка в парка или на въздух е нещо толкова скъпо в тези мрачни дни между четири стени. В това време осъзнавам, че градът, в който живея, е малък, но разполага с големи природни богатства и едно от тях е Природен парк „Персина”.
„Персина“ е обявен за природен парк със заповед на Министъра на околната среда и водите от 4 декември 2000, което го прави един от най-младите природни паркове в България
„Персина“ е единствен по рода си по българското поречие на р. Дунав и за България. Обявяването му за природен парк цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров – Персин, дал името на парка.
Дирекцията на ПП „Персина” е доказала през годините своя професионализъм и сериозно отношение както в привличането на вниманието на малки, така и на големи любители на природата, както на местните жители, така и на туристите. Дирекцията организира от години интересни мероприятия като изложби, презентации на различни теми, свързани с природните дадености на ПП „Персина”, обиколки с велосипеди, с които могат да обогатят общата култура на различните възрастови групи. Учениците от местните училища, сред които бях и аз, участват активно в културните мероприятия, свързани с парка.
Морският орел – едно от приоритетните животни в парка, се е загнездило дълбоко в сърцето ми заради изложба, организирана от дирекцията. Взех решение да участвам заедно с моята преподавателка по изобразително изкуство, като се представих именно с картина на морския орел, на която изобразих този величествен вид. Природният парк и неговите инициативи са повод да се потопиш в стихията на рисуването и опознаването, да търсиш и да учиш нови неща. Досега не бях си давала сметка колко много съм научила и колко пъти съм участвала!
Дирекцията на ПП „Персина” всяка година през пролетта организира обиколка с велосипеди по маршрут до защитените местности „Кайкуша”, „Хисарлъка” и „Лимана”. Спомням си с какво нетърпение очаквахме всяка пролет обиколката с велосипеди, как приготвяхме раничките си с всичко необходимо и тръгвахме да откриваме и учим нови и различни неща за земята, на която живеем. Домакините ни от „Персина“ винаги бяха подготвени с интересни истории за местностите, които посещавахме. По пътя към нашите крайни точки срещахме много различни и интересни животни и растения, за които винаги ни се даваше информация – какви са и какъв е техният произход. Дирекцията на парка също се е погрижила през 2002г. да започне изграждането на паркова инфраструктура. Построени са кътчета за отдих край р. Дунав до местата за посещение при велосипеден поход или семеен уикенд край реката.
Една от последните ми разходки на две колела обаче ми остави спомени, изпълнени с голямо вълнение и радост. В осми клас направихме велопоход с класа и с нашата преподавателка по биология, която получи позволение от Дирекцията на парка за посещение на едно от скривалищата за наблюдение на птици. То се намира няколко километра навътре след преминаването на портала и моста към затвора в Белене. За да преминем през моста е нужно и разрешението на управата на затвора, което учителката ни издейства, за да може да посетим кулата за наблюдение на птици на остров Персина. Бяхме се подготвили предварително и носехме със себе си бинокли и фотоапарати. След пристигането ни при наблюдателната кула спазвахме правилата и ходехме на малки групички, за да не сплашим птиците.
На територията на ПП „Персина” са установени 210 вида птици. Като приоритетни видове са отбелязани 32 вида, а за опазване – 37 вида. Като един от най-превъзходните видове се сочи морският орел, който се надявахме да видим, но уви, тази възможност не ни се удаде. Имах огромното желание да видя образа на морския орел как оживява пред очите ми. Въпреки че не успяхме да видим господаря на висините, попаднахме на голямата бяла чапла, белооката потапница, речната и белочела рибарка, както и различни влечуги като змии, жаби и смок – мишкар. Обиколката беше дълга и изморителна, но забавна и си заслужаваше напълно усилията.
(Бяла чапла)
(Водна змия)
(Смок-мишкар)
(Жаба)
(Речна и белочела рибарка)
(Белоока потапница)
Уникалните природни дадености, богатото културно-историческо наследство в съчетание с гостоприемството на местните хора създават условия за развитие на орнитологичен, образователен, риболовен и други форми на екотуризъм.
Остров Персина дава възможност както на тукашните жители, така и за туристите, да практикуват законен лов и риболова територията. Самата аз, както и моят брат, сме посещавали някои места на остров Персина, където сме били на риболов с баща ни – запален рибар и ловджия.
На територията на ПП “Персина” във водите на р. Дунав могат да намерят подходящи условия за съществуване общо взето всички видове риби, характерни за долното течение на реката и нейните притоци. Речната екосистема обаче е сложна. Установените и предполагаемите видове риби на територията на ПП “Персина” в р. Дунав и блатата са 39 на брой, като в Червената книга на България са включени 2 вида, но реално застрашени са 6. Четири вида не са изкуствено внесени – от тях два са стопански ценните видове (бял и пъстър толстолоб), а другите два са не само без стопанско значение, но и силно инвазивни (острица и слънчева рибкa) спрямо много от местните видове.
ПП „Персина” продължава да привлича вниманието с различни мероприятия, дори и сега, във времето на пандемичен страх и ограничения. В началото на месец април дирекцията на парка по инициатива на Изпълнителна агенция по горите, отправи предизвикателство, посветено на Седмица на гората’2020. Бяха предизвикани малки и големи от вкъщи да рисуват, пишат, творят и да си спомнят за преживяванията си сред гората. За изминалия месец в предизвикателството са се включили над 1800 деца от цяла България. Рисунките им внесоха светлина и надежда за по-добро в нашето ежедневие и накараха хората да мислят за парка.
Днес ние възприемаме природата като част от цялото, което наричаме свят. А всъщност целият този свят е природата. Ние просто сме част от него. Иронията на модерната ни епоха се състои в това, че сме се обърнали срещу създателя си, все едно творбата да се противопостави на твореца си. Не можем да бъдем господари на онова, от което очевидно зависим и което не притежаваме в действителност. Остава само да пазим ресурсите на Майката природа, да се грижим и възхищаваме на неповторимия свят, в който имаме привилегията да живеем.
Казват, че зеленото успокоява очите. Едва ли някой би се уморил да съзерцава гениалността на природните творения.
Източници:
http://balkani.org/skali/problem/reptiles/
http://www.natureimages.eu/new.php?l=bg&pid=1497
https://www.birdsinbulgaria.org/big_year.php?pageNum_Vidove=0&l=bg&user=827&year=2014&order=date
https://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?t=71098&start=15
http://www.aquaportal.bg/forum/index.php?topic=2765.15
http://www.hlasek.com/aristichthys_nobilis_hc7902.html
Личен архив на автора