ЗАЩО НАМАЛЯВАТ ЕСЕТРОВИТЕ РИБИ ПО ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА ДУНАВ?

Представители на застрашени от изчезване видове по поречието на река Дунав има не само сред бозайниците и птиците, но и сред рибите. Свободната им миграция е нарушена в много от притоците на реката и това създава опасност за тяхното съществуване.

Река Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е дом на над 5000 вида животни и растения и има най-голямото количество тръстика в целия свят. Въпреки товасписъка на най-застрашените реки.

Както винаги, нашият вид се оказва най-опасен за околната среда. Човешкият фактор е най-голямата заплаха за ихтиофауната на река Дунав. С построяването на водно-електрически централи и други напречни конструкции се прекъсва свободното оттичане на водата. Изграждането на диги и регулирането на реката с цел плавателност спомагат за изчезването на определени видове. Замърсяването на водите също изправя представителите на флората и фауната пред сериозни екологични предизвикателства. Един от най-застрашените видове са eсетровите риби.

Есетрови риби (Acipenseridae)

Повечето eсетрови риби са преходни. Те преминават от солени в сладки води и обратно, за да завършат своята миграция и да хвърлят хайвера си. Но по пътя на миграцията си се сблъскват с много препятствия.

„Железни врата” е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата клисура в Европа, но също и най-голямата пречка пред eсетровите риби. Намира се на границата между Румъния и Сърбия. Хидровъзелът при “Железни врата” не разполага с технически съоръженияоито да подпомогнат миграцията на рибата. Изграждането на язовирните стени пречи на рибите да завършват своята мигрция и да достигнат до местата за хвърляне на хайвер. След построяването на хидровъзела на 27 септември 1896 г. уловът на есетрови риби скача главоломно, тъй като те са хванати в капан под язовира. WWF (World Wildlife Fund) подкрепя инициативите на Международната комисия за защита на река Дунав за създаване на проход за есетровите риби, което ще спаси популацията им. Това би разширило двойно тяхното местообитание, като направи близо 1000 километра от свободно течащата река Дунав достъпни за тях.

Друг голям проект на WWF е „ЖИВОТ ЗА ДУНАВСКИТЕ ЕСЕТРИ“, който трябва да приключи в края на 2020 г. Той е съфинансиран от програмата LIFE на Европейския съюз за околната среда и климата и се осъществява в партньорство с Delta Biosphere Reserve Authority в Румъния и IZW Leibniz Institute for Zoo and Wildlife Research в Германия.Участниците Австрия, България, Германия, Румъния, Сърбия и Украйна са обединени от целта да спрат заплахите за оцеляването на есетрите в района на Долен Дунав и северозападно Черно море, причинени от незаконните риболов и търговия.

В дейностите на проекта е включена разработката на природосъобразни източници на доходи, които да заменят есетровия риболов. Чрез този проект есетровите риби като моруната, чигата, шипът, руската есетра и много други вероятно ще получат нов шанс за увеличаване на популацията си.

Моруната (Huso huso) е най-голямата сладководна риба в света и най-голямата срещаща се в река Дунав. Тя обитава Черно море, като през пролетта навлиза в Дунав за да хвърли хайвера си. Тя е силно застрашен вид. Сред основните причини,ито застрашават вида, незаконният риболов за добиване на месо и хайвер, който прекъсва миграцията й.