Един слон през 18-ти век изпивал повече от 30 бутилки на ден от традиционно португалско ликьорно вино, а през 1974г. стадо от 150 слона нахлува в пивоварна в Западен Бенгал (Индия), напива се и започва да буйства, като унищожава цели сгради и убива петима души.
Хората не са единствените живи същества, които се опияняват. Известни са истории, в които птиците, кацнали върху ферментирали плодове или сокове, падат от клоните или се блъскат в прозорците. Лосове, които прекаляват с гниещите ябълки, се забиват в дървета, заплитат се в люлеещи се хамаци и дори в коледни светлини.
Слоновете обаче са най-известните любители на алкохола в животинското царство.
Научна статия описва как дресьори на слонове възнаграждават животните с бира и други алкохолни напитки. Но как влияе това на поведението им?
Въпреки широко разпространени свидетелства от най-различен характер, описващи случаите на животинско пиянство, учените поставят въпроса дали животните – особено големите като слонове и лосове, всъщност започват да буйстват вследствие на прекомерната употреба на алкохол.
През 2006 г. изследователи изчисляват въз основа на необходимото количество алкохол, което е нужно, за да се напие човек, че слон, който тежи 6 600 килограма трябва да консумира до 27 литра седемпроцентен етанол (основната съставка на алкохола).
Малко вероятно е такова количество от алкохолната напитка да се синтезира накуп в дивата природа, където на практика е възможно да се образува толкова нисък процент на етанол, характерен основно за бирата и водите за уста.
Опитите показват, че историите за пияните диви слонове вероятно са митове.
Ако сте от тези, които искат да вярват в тях, то задължително трябва да се запознаете с проучване, публикувано през април тази година в британското научно рецензирано списание Biology Letters.
Екип от канадски учени твърди, че по-ранните изследователи, развенчали митовете за пиянството на слоновете, са допуснали често срещана грешка: предполагали са, че слоновете ще трябва да консумират пропорционално дозата, която е необходимо човек да приеме при напиване, за да изпаднат във въпросното състояние, като за целта са имали предвид единствено съотношението между теглото на човека и животното.
Всъщност слоновете вероятно изобщо не „носят“ на алкохол, защото на тях – и на много други бозайници им липсва ключов ензим – алкохол дехидрогеназа (ADH), който бързо метаболизира етанола. Констатациите подчертават необходимостта от разглеждане на различните видове бозайници на индивидуална основа. Грешно е да се предполага, че други животни споделят нашите метаболитни адаптации. Вместо това трябва да се съобразяваме с уникалната физиология на всеки вид. „Не можете просто да приемете, че хората са като всеки друг бозайник и физиологичните способности на всички тези бозайници са сравними“, казва Марейке Яниак, докторант по еволюционна антропология в Университета в Калгари и водещ автор на изследването. „Простото мащабиране по размера на тялото не отчита различията между видовете бозайници.“
Хората, шимпанзетата и горилите имат необичайно висока поносимост към алкохола поради споделена генетична мутация, която им позволява да метаболизират етанола 40 пъти по-бързо от другите примати. Мутацията се е появила преди около 10 милиона години, съвпадайки с преминаването на предците ни от арбореалното (обитаване на дърветата) към наземното живеене и най-вероятно с начина на хранене, свързано вече с консумацията на паднали и ферментирали плодове.
За да проверят дали други видове развиват същата адаптация, д-р Яниак и нейните колеги са изследвали геномите на 85 бозайници, които ядат най-различни храни и са открили ген, метаболизиращ обикновения или винен спирт при 79 вида.
Учените обаче идентифицирали същата или подобна мутация като при хората само при шест от видовете животни – най-вече при тези, в чиято диета има високо съдържание на плодове и нектари.
Установено е, че повечето други бозайници не притежават мутацията и при някои видове, включително слонове, кучета и крави, генът, отговорен за метаболизма на етанола, е загубил цялостната си функция.
„Много по-голяма е вероятността животните, които изяждат листната част на растенията или месоядните представители, да загубят гена“, казва Аманда Мелин, молекулярен еколог от Университета в Калгари и съавтор на изследването. „Изводът е, че начинът на хранене е важен за това, което виждаме да се случва в молекулярната еволюция.“
Някои от резултатите се оказват изненада за учените. Тупаите (вид катерици) например пият „обилни количества“ ферментирал нектар със съдържание на етанол, еквивалентно на слаба бира, каза д-р Мелин, но те никога не проявяват признаци на неуравновесеност. Изненадващо дребни бозайници не споделя същата мутация, продуцираща ензими, както при хората. Това означава, че „има много и различни начини за решаване на този проблем“, констатира тя.
Констатациите за слоновете са „интересни, но объркващи“, казва Крис Тхоуслес, ръководител на изследователското дружество с нестопанска цел в Кения „Save the Elephants“. Днес горските слонове редовно търсят и ядат плодове, но техните предци са станали тревоядни преди около осем милиона години. Доказателствата сочат, че видът е преминал към смесена диета преди около един милион години.
„Може би големите бозайници от разред „Хоботни“ са загубили способността за ефективно метаболизиране на алкохола, а може би продължават да я имат и възвръщат способността си да намират плодове “, каза д-р Тхоуслес. Той сравнява поведението им с това на хора, които имат много ниска поносимост към опияняващите напитки, но все пак ги желаят и ги консумират при всеки удобен случай.
Митът за пияните слонове остава неразбулен и дава широко поле за провеждане на бъдещи изследвания върху различните видови и индивидуални модели на физиологична реакция спрямо алкохола в животинското царство.
Източници:
Rachel Nuwer. Elephants Really Can’t Hold Their Liquor. The New York Times – https://www.nytimes.com/2020/05/20/science/drunk-elephants-genes.html
Mareike C. Janiak, Swellan L. Pinto, Gwen Duytschaever, Matthew A. Carrigan and Amanda D. Melin. Genetic evidence of widespread variation in ethanol metabolism among mammals: revisiting the ‘myth’ of natural intoxication. Biology Letters, 31 March 2020, Volume 16, Issue 4. – https://royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rsbl.2020.0070
Източници на изображенията:
https://pixabay.com/bg/photos/search/elephant/;
https://pixabay.com/bg/photos/tupaia-belangeri-северен-шпиц-2545269/
Автор на публикацията:
Михаела Георгиева, Журналистика
