Свидетелите на модерната епоха са привилегировани да бъдат част от редица събития, за които предшествениците им не са и подозирали. Развитието на технологията не спира да надхвърля всички очаквания и да променя живота на хората и структурите на цели сектори в стопанството. Тази промяна неспирно навлиза в битието на отделния гражданин и всеки опит за саботаж на иновативността с мотиви като традиционализъм и носталгия среща неистов отпор. Технологичният бум предостави на модерния човек възможността да разшири границите на мисленето в социален аспект и да погледне на себе си по начина „аз, човекът в среда, която уважавам”.
Правителства и неправителствени организации все по-целенасочено заговарят за глобалното затопляне, което според изследванията на мнозина учени в сферата е гореща тема за планетата и при липсата на адекватна реакция, щетите, които ще предизвика, грозят да създадат редица проблеми за обществата.
Причините за появата на проблема се намират в начина, по който функционира световната икономика, и ако ги анализираме, те се делят на няколко отделни фактора. Те заедно образуват един порочен кръг, който има нужда от промяна.
(1) Ръст на населението на планетата по данни на https://ourworldindata.org
Демографският фактор е очевиден и главните отговорници за неговото съществуване вече са взели необходимите мерки за ограничаването му – проекциите за ръста на населението сочат, че то е стигнало своя пик през 2012 г. и ще претърпява постепенно забавяне с всяка изминала година, като през 2100 г. то ще е намаляло с цели 8 пъти при липсата на форсмажорни ситуации, които да изменят тази тенденция. (1)
(2) Годишен темп на растеж на населението от 1950 до 2100 по данни на https://ourworldindata.org
(3) Времето, за което населението на света нараства с 1 милиард души по данни на https://ourworldindata.org
Графиките сочат, че населението през 1928 г. е наброявало 2 милиарда души. До 2019 г. то достига 7.7 милиарда, тоест се е утроило за по-малко от век. След взетите мерки по забавянето на ръста, предстои постепенно тенденцията да забавя, като до края на 21 век човечеството ще е достигнало малко над 11 милиарда. Въпреки, че цифрата още е внушителна, тя е доказателство за успех в демографската политика, като отчита спад в ръста от 1.08% годишно през 2020 г. до 0.1% годишно през 2100 г. (2) (3)
Големият брой жители на планетата обаче не е главният виновник за съществуването на опасността от екологична катастрофа – хората са движещата сила в една световна икономика, която следва погрешен модел – модела на зависимата от петрола пазарна икономика. Иновативността задължава преосмислянето на икономическите приоритети и създаването на алтернатива на черното злато, с идеята за един „по-зелен” свят и за нов икономически модел.
Не такива изглеждат плановете на мнозинството световни лидери, които взимат важните решения и логично – светът на практика не може да създаде достатъчно практически приложим план за заместване на петрола.
(4) Списък със страните, които зависят почти изцяло от добива на нефт по данни на https://www.weforum.org
Много страни съществуват икономически заради силно развитата си нефтодобивна индустрия. (4) Те не само нямат други силни сектори, но и не разполагат с условия за такива, най-вече заради географските си дадености. Някои страни като Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) все пак работят по идеята за независимост от нефта чрез създаване на привлекателни туристически дестинации (5), но други като Саудитска Арабия продължават да наливат умопомрачително количество средства във военна индустрия.
Времето на пандемия, белязало първото тримесечие на 2020 г., донесе един неочакван обрат, като даде пауза на индустриите и закономерно, консумацията на петрол падна едва на 40% от предвиденото. Тази новина обаче разтърси икономиките на Г20, които взеха мерки да се стабилизира петролното производство чрез свръхсъхранение, финансови инжекции и нови договори за балансиране на индустрията. В Г20 по никакъв начин не показаха удовлетвореност от положителните за екосистемата действия заради този застой. Тук е удобният момент да си зададем въпроса – възнамерява ли светът изобщо да остави на заден план петролния бизнес?
(5) Туристически дестинации в ОАЕ
(6) Глобални емисии на въглероден диоксид по данни на https://ourworldindata.org/
Технологичните автомобилни нововъведения на хибридните и изцяло електрически двигатели имат за цел да дадат начало на тази промяна и определено дават резултат, но не срещат достатъчно стабилна подкрепа като данъчни облекчения и социални стимули за лична и промишлена ориентация към двигатели, задвижвани от електроенергия. Графиките показват, че емисиите от въглероден диоксид продължават да нарастват към настоящият момент. (6)
Естествено, нефтените продукти присъстват и навярно винаги ще заемат ключово място в автомобилната индустрия, тъй като без наличието на пластмасата (която е нефтен продукт!) тяхната изработка би била невъзможна. Те обаче биха свели системната консумация и съответно, добива на суровината до абсолютен минимум, сочи проучване, което изчислява, че един изцяло електрически автомобил спестява на света въглеродния диоксид от над 1000 литра гориво годишно.
Това е проблем за споменатите зависими от петрола страни, защото техният бизнес е базиран изцяло на него. Модерната история на човечеството доказва категорично, че основен източник на конфликти си остават липсата на прехрана за хората, които се намират в описания икономически модел. Тук от самосебе си идва и отговорът на въпроса защо в страните от Близкия Изток се наблюдава изключително засилено въоръжаване.
Пандемията се оказа изясняващ обстоятелствата фактор в глобалния разговор за петролната дилема. Политическите лидери, които панически спасяват петролния бизнес, в момента имат пред себе си задачата да осъзнаят колко точно идеята „По-зелен свят” е по-наложителна от правенето на пари. Политическите организации пък имат задачата да открият формулата на желания баланс, от който светът има нужда при сегашното положение на неравномерно разпределение на петролните ресурси, защото в противен случай недоволстващите страни ще намерят по-радикални начини да запазят индустрията жива.
Източници:
https://www.bnpparibas.ch/en/2019/future-alternative-fuel-powered-cars/
Автор на публикацията:
Росен Сгурев, Приложна лингвистика
