По време на пандемия, спазвайки препоръките и ограниченията за преодоляване на заразата, все по-ясно осъзнаваме какво богатство са здравето и свободата. Приемам писането като мост, по който да премина, много добър начин да разбера какво се случва в живота ни в момента. Изразявам мислите и спомените си и се опитвам да постигна хармония, припомняйки си радостните моменти и преживявания с любимите за мен хора. По време на изолация, това, дори за кратко, ми дава спокойствие и вяра, че всичко ще се оправи и пак ще се радваме на слънцето и заобикалящата ни природа.
Връщам се мислено към „острова на съвършенството“ – Закинтос, където прекарахме незабравими мигове през изминалото лято. Бяхме слушали, чели и гледали филми за различни места, които примамват с красотата и забележителностите си. След кратко проучване избрахме дестинацията, която ни заплени – остров Закинтос. Пътувахме с автомобил през Солун, Патра и пристанището в Килини, откъдето се качихме на ферибот, с който плавахме до острова. Пътят беше дълъг и изморителен. Разбрахме, че всичко си е струвало, след като пристигнахме на това невероятно място, продължавахме да се убеждаваме в същото с всеки изминал ден и с всяко посетено кътче от него. Хотелът ни се намираше на тихо и спокойно място, а терасата ни разкриваше прекрасна гледка към Йонийско море. Усещаше се лекият полъх на морския бриз.
Закинтос (Занте) е наричан Цветето на Изтока, тъй като там се срещат 7000 вида цветя.
Обиколката из тази островна градина си е вълнуващо преживяване. С корабче посетихме закътаните плажове, най-известният от които – заливът на корабокрушенците, където голяма атракция са изоставеният кораб и едрият бял пясък. Там имахме време за почивка и снимки. Плажът Навагио те кара да се чувстваш сякаш принадлежиш на друг, безмерно красив свят. По време на разходката спирахме, за да се гмуркаме, плувахме около величествените Сини пещери с уникален морски пейзаж и естествени арки, изваяни от корозията. Варовиковите скали, високи около 200 метра, до които може да се стигне само по вода, са другият магнит за туристите.
Нашето морско пътешествие продължи цял ден. Любопитството ни, подхранвано от историите за миналото и природата, които екскурзоводите разказваха, беше жадно за още и още. Закинтос е третият по големина остров в Йонийско море. Той е познат още като островът на костенурките, тъй като в Националния морски парк на Закинтос живеят костенурки от вида „карета карета“. По време на нашата изпълнена с приключения екскурзия научихме, че на острова се полагат огромни грижи за опазване на два вида застрашени морски животни – костенурката „карета карета“ и тюлена монах. През 1999 г. заливът Лаганас е обявен за национален парк за запазване на местата за гнездене на тази специална костенурка. Там всяка женска снася по 100 -120 яйца, но само едно от новоизлюпените 1000 малки успява да оцелее. Точно поради тази причина тези костенурки са защитен вид. Според екскурзовода човек е истински късметлия, ако успее да види току-що излюпена костенурка.
По време на един от следващите вълнуващи дни от нашата почивка се разхождахме с яхта с прозрачно дъно, от което наблюдавахме подводния морски свят. За щастие, успяхме да видим костенурката карета карета.
Костенурките се раждат след полунощ и веднага напускат сушата. Странстват из морето 30 години, а след това се връщат точно на същото място, за да оставят поколението си.
След хиляди километри плуване в Атлантическия океан, най-много костенурки се връщат на Йонийските острови – Крит, Пелопонес и Закинтос, като най-предпочитаното от тях място е заливът Лаганас. В Черно море каретата попада много рядко, преминавайки през Дарданелите и Босфора. По българския бряг са улавяни два екземпляра карета, до Приморско и Шабла. През далечната 1967 г. костенурка от вида е уловена и на румънския бряг на Черно море.
След няколко километра, на тръгване от Лаганас се любувахме на делфини и рибни пасажи, които плуваха наблизо.
Обогатени със знания за този уникален със своята природа, флора и фауна свят, напуснахме острова, но спомените упорито ни връщат отново там. В днешната ситуация на социална дистанция и купищата лоши новини, хубавите емоции са нещото, което ни крепи и ни дава надежда. Спомените от това кътче от рая ми връщат оптимизма, защото има места, пълни със смисъл, в които властва великата сила на природата.
Източници:
Автор на публикацията:
Теодора Обретенова, Приложна лингвистика
