Глобалната борба за спиране на разпространението на коронавируса доведе до отменени полети, затворен бизнес и икономическо забавяне, което може да бъде пагубно за много отрасли. От друга страна, пандемията от COVID-19 помогна за намаляване на замърсяването на въздуха на практика във всяка страна.
Спадът на вредните емисии във въздуха ще бъде временен, казват експертите. Освен това учените и еколозите подозират, че пандемията ще измести борбата за намаляване на вредните емисии на заден план в обществения дневен ред.
Нивата на азотен диоксид над Китай. Източник: НАСА
Ухан, епицентър на огнището на коронавирус, е в карантина от края на януари. Сателитни снимки на НАСА показват, че в атмосферата над Китай липсват вредни емисии. Това е така, защото предприятията и фабриките са затворени и милиони хора не могат да пътуват поради ограниченията в придвижването. Видимият облак от токсични газове, разположен над световните индустриални инсталации, почти изчезва. На снимки, направени от спътника на Европейската космическа агенция, държавите могат да се видят ясно без обичайните токсични газови облаци. Очаква се този „чист“ образ на планетата да бъде допълнен скоро от сходни спадове на замърсяване в Съединените щати.
Нива на азотен диоксид в Европа. Източник: Европейска космическа агенция
Според BBC по данните от последните седмици, предоставени от Колумбийския университет и от други проучвания, въглеродният оксид, отделян главно при работата на машини, намалява с 50% в резултат от редуцирането на трафика, в сравнение със същия период на 2019 г.
И това не са единствените данни, които бяха оповестени. Анализ, публикуван на уебсайта Carbon Brief, подчертава 25-процентния спад в използването на енергийни източници и намаляването на вредните емисии в Китай от началото на март. Както в Китай, така и в Италия и Испания (които са най-засегнати от COVID-19), процентът на азотния диоксид във въздуха също смическа агенция също показват как концентрациите на NO₂ са намалели над Мадрид, Париж и Рим.
Дори в Ню Йорк емисиите на CO₂ вече са намалели с 5-10% в сравнение с 2019 г. и са придружени от значителен спад на емисиите на метан. Прогнозите на изследователския екип на Колумбийския университет лансират очаквания за най-ниското ниво на CO₂ във въздуха от 2009 г. насам.
В исторически план значителен спад в замърсяването на околната среда има по време на глобални кризи. Изследване, публикувано в списанието „Nature“, установява, че емисиите са спаднали с 10% между 2007 г. и 2009 г. поради намаляване на използването на стоки и услуги в резултат на финансовата криза. Друго изследване, публикувано в „Nature Geoscience“ припомня, че подобен голям спад в замърсяването е наблюдаван като следствие на двете световни войни и Голямата депресия. Налице е прецедент, който доказва, че проблемът със замърсяването върви успоредно с процеса на активизиране на икономиката. По време на икономически кризи и пандемии човечеството налага мерки, с които да гарантира собственото си оцеляване. По ирония на съдбата, мерките, насочени към решаване на една криза, оказват неочаквано положителен ефект върху друга. Създава се несъзнателен екологичен ефект. Ограничаването на човешката дейност заради глобална заплаха (в случая – с биологичен и медицински характер) се оказва по-ефикасно за решаване на кризата с глобалните климатични проблеми от налаганите с години екологични политики, притискани от икономическата рамка на свръхпроизводство и свръхпотребление. След възобновяването на индустриалната дейност, пътуванията и потреблението обаче ще се неутрализират краткосрочните ползи за климата, замърсяването ще се повишава, което, от своя страна, ще генерира съзнателни усилия за екологични действия. Човечеството непрестанно се върти в един омагьосан кръг, в който се бори със създаваните от самото него екологични проблеми.
Генералният секретар на ООН, Антониу Гутериш, предупреди, че макар глобалната епидемия от новия коронавирус да е предизвикала временен спад на емисиите, причиняващи глобално затопляне, това няма да прекрати екологичния проблеми и дори може да отклони вниманието от него. Изменението на климата ще продължи да заплашва човечеството дълго след като COVID-19 изчезне.
2019 г. е втората най-гореща година в историята. Екстремните метеорологични събития не спират – от циклона „Идай“ в Мозамбик до тайфуна „Хагибис“ в Япония, рекордна гореща вълна в Европа, суши в Централна Америка и пожари в Австралия, Калифорния и бразилска Амазония, наводнения във Венеция. Индонезия планира да премести столицата си поради нарастващото ниво на водите. Много видове животни страдат от промените в настоящия климат и не са в състояние да се адаптират към тях достатъчно бързо. Вследствие на това много полярни мечки се давят, защото не могат да достигнат плаващите ледове, а мигриращите птици губят способността да се ориентират, защото не могат да открият температурните потоци, на които са свикнали.
Температурите ще продължават да се повишават, ако емисиите на парникови газове не намалеят. Според изследователите 2020 г. е критична за борбата с глобалните климатични промени и ако проблемите на планетата се поставят на заден план, това ще доведе до появата на още по-тежки екологични кризи.рязко спадна, във връзка с намаляването на транспортната и промишлената дейност. Сателитните снимки от Европейската ко