„Зона 51” е американски военен тренировъчен полигон, който се намира в местността Груум Лейк, в южната част на Невада, на около 80 мили от Лас Вегас. Въпреки че полигонът функционира от 1955 г., съществуването му е официално признато през август 2013 г. от ЦРУ, а малко след това Барак Обама става първият президент, който споменава публично „Зона 51”. Неизвестността около базата повдига много въпроси, сред които са защо е построен полигонът, какво се случва там днес и има ли връзка „Зона 51” с извънземните?
Според американските военни полигонът представлява „гъвкаво, реалистично и многоизмерно бойно пространство за провеждане и разработване на тактики за тестване и усъвършенстване на обучението.” Съоръжението се намира до две други военни бази, които също са с ограничен достъп. Това са тестовият полигон в Невада, в който са изпробвани американски ядрени оръжия между 50-те и 90-те години, и полигонът за изпитания в Невада (Nevada Test site, Nevada Test & Training Range). Дейностите в Зоната са строго секретни, а работещите там се пазят от електронно наблюдение и въоръжена охрана. Макар „Зона 51” да е видима на сателитни снимки, прелитането над зоната е незаконно.
Базата е създадена по време на Студената война като съоръжение за тестване и разработване на самолети, включително самолети U-2 и SR-71 Blackbird. Първоначалните проекти за U-2 са създадени от инженерния гуру на Lockheed Кларънс „Кели” Джонсън през 1953 г., който планира да разработи лек разузнавателен самолет на голяма височина, способен на лети над обсега на съветския зенитен огън. За съжаление, по времето, когато Джонсън може да предостави цялостен проект на американските служители, през лятото на 1954 г. президентът Айзенхауер и тогавашният директор на ЦРУ Алън Дълес вече са подписали два конкурентни проекта за разузнавателни самолети. Джонсън знае, че има по-добрия самолет, затова предлага сделка, която никой генерал не може да отхвърли. Той поема пълна отговорност за всяка поддръжка и обслужване – изцяло нова концепция в авиацията, като същевременно обещава U-2 да във въздуха само след осем месеца. Джонсън изпълнява невъзможния срок, който сам си поставя, и прави първия за U-2 пробен полет на 29 юли 1955 г., девет месеца след подписването на договора. Благодарение на него президентът Айзенхауер вече разполага с тайно оръжие, което е нетърпелив да използва срещу СССР.
В началото на 1956г. съветският ръководител Никита Хрушчов заявява, че страната му прави ракети и скоро ще разполага с водородна бомба, способна да удари „всяка точка на света“. От лятото на 1956 г. U-2 на Lockheed ще докаже обратното. На 4 юли Хърви Стокман излита с U-2 от Висбаден, Западна Германия, навлиза дълбоко в сърцето на Съветския съюз и заснема подробни снимки на летища, фабрики и корабостроителници, недостъпни по-рано за други самолети. Самолетът е бил забелязан от съветски радари, но минава извън обсега на съветските прехващачи и зенитния огън, връщайки се у дома с ценна разузнавателна информация. Полетите на U-2 разкриват, че в СССР се занимават повече със строителството на трактори, отколкото на танкове. Благодарение на разузнавателния самолет, Айзенхауер разполага с необходимата информация, за да предотврати потенциална война.
Освен с разузнавателните самолети и тяхното тестване, „Зона 51” се свързва и с разработването на ядрени оръжия. По време на Втората световна война настъпва интензивна надпревара във въоръжаването, която продължава с пълна сила по време на Студената война. Налице са много спекулации и конспирации относно работата по проекта „Манхатън“ и след 1946 г., но доколкото е известно, неоползотвореното ядрено оръжие е поставяно на сигурно място в „Зона 51”.
Според Министерството на енергетиката на Съединените щати мисията на тестовата площадка Area-51 е „поддържане на способността за реагиране на ядрената агенция, прилагане на техники за възстановяване на околната среда в райони, засегнати от ядрени изпитвания, управление на отпадъци с ниско ниво на радиация, проучване на технологиите на демилитаризация, проучване на технологии за противодействие на разпространението, подкрепа на програми за работа за други лица и специални дейности на Министерството на отбраната, експлоатация на тестов център за складиране на опасни материали и осигуряване на търговската разработка на обекта“.
Военната база несъмнено провокира интереса на американците, а липсата на информация ги навежда на мисълта, че правителството крие нещо, от което може да зависи бъдещето на човечеството. Неведението, в което е поставено населението, и тайнствеността на „Зона 51” водят до раждането на редица конспиративни теории, свързани с извънземните. Теоретиците на конспирацията смятат, че останките на катастрофиралите космически кораби на НЛО се съхраняват в „Зона 51”, където правителствените учени изследват и използват високонапредналата технология на извънземните. Твърденията идват от различни предполагаеми наблюдения на НЛО в района и свидетелства на пенсиониран полковник от армията, който разказва, че му е бил предоставен достъп до материали, събрани от извънземен космически кораб, катастрофирал в Розуел. Сред конспиративните теории фигурира и тази, че в „Зона 51” правителството проучва пътуванията във времето. Правителството е разработило усъвършенствани системи за самолети и оръжия в близката военновъздушна база „Нелис”, включително бомбардировачи „Стелт“ и разузнавателни самолети. Повишените мерки за сигурност и забраненият достъп до базата събуждат подозренията на обществото за връзката на „Зона 51” с НЛО. Официалната линия на правителството, че данните за „Зона 51” са класифицирани за целите на националната сигурност, се интерпретира от любопитните само като допълнително доказателство, че военните крият нещо.
Десетилетия наред любителите на мистерии вярват, че тайната база държи в своите граници извънземни и тяхната технология. Това, разбира се, е теория на конспирацията, основана на няколко странни аеродинамични явления и на думите на човек на име Боб Лазар (Robert Lazar). През 2017 г. се появяват доказателства, които предполагат, че правителството на САЩ тайно изследва НЛО от 2007 г. След това говорител от Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) потвърждава съществуването на поне един видеоклип и няколко строго секретни документа относно среща с НЛО от 2004г. Говорителят обаче също така отбелязва, че представянето на тези материали на публичен контрол „би причинило изключително тежки щети на Националната сигурност на Съединените щати“. Изглежда, че заедно с възобновяването на обществения интерес към НЛО бе събудено популярното подозрение, че правителството знае повече за извънземните, отколкото твърди, и прикрива важна информация.
В документален филм за „Зона 51” Боб Лазар изнася редица факти за полигона. От 1989 г. Лазар се изявява в публичното пространство, представяйки се за учен, който работи в близост до строго секретна изследователска база около Зоната. Той твърди, че работи с извънземна технология, която правителството на САЩ крие от гражданите. Оттогава се превръща в идол за любителите на НЛО и теоретиците на конспирацията. Боб Лазар работи само шест месеца близо до Зоната, но след това, благодарение на славата му животът му се променя необратимо. Лазар свидетелства, че е получил разрешение да влезе в „космическия кораб”, върху който е работил. Той обяснява, че ако застанеш директно под него, НЛО обектът изчезва, тъй като човешкото око не може да разпознае формата му поради сложна светлинна манипулация.
Американските военновъздушни сили обаче не го намират за смешно, а тяхна говорителка съобщава пред „Ню Йорк Таймс“, че „всеки опит за нелегален достъп до военни съоръжения или военни учебни зони е опасен“. Тя добавя, че в Зоната няма знаци за достъп и че използването на „смъртоносна сила“ срещу натрапници е разрешено. Разбира се, дори онези, които пътуват до Невада с намерението да слязат в „Зона 51”, е много малко вероятно да се доберат до място, достатъчно близо до ограничената зона, не само защото е старателно охраняван с наблюдение и патрули, но и защото е разположен в пуст и непоносимо горещ участък от пустиня, далеч от каквито и да е удобства. По-късно организаторът на фалшивата инициатива в социалната мрежа обяснява, че е пуснал събитието на шега и не е очаквал такъв интерес. Въпреки това обаче то не беше свалено от социалната мрежа.
Докато събитието е замислено като шега, някои го вземат насериозно и пътуват до районите около съоръжението. Ден преди планираната дата там се появяват хора, които лагеруват около Зоната, като се подготвят за „нападението”. Шерифът на окръг Линкълн изчислява, че на мястото са се появили около 1500 души, а близо 150 души са изминали няколко мили по неравни пътища до главната порта на „Зона 51”. Някои лагеруват за една нощ извън периметъра на базата, докато други пристигат, за да се съберат и да направят селфита близо до предния вход, преди да тръгнат. Едно лице е направило опит да влезе в съоръжението, като се разминало само с предупреждение, докато шестима други били арестувани за нарушения и непристойно поведение.
„Зона 51“ не е единствената военна база, обвита в мистерия и конспиративни предположения. Обект В1 е толкова мистериозен, колкото и “Зона 51”. С него също се свързват редица конспиративни теории за съществуването на извънземен разум.Единствената разлика е, че се намира в…България, село Царичина.
Историята започва през декември 1990г. Първоначално целта е била да се намери съкровището на Аарон, но в последствие се обръща в друга посока. Въпреки че първата копка в Царичина е направена през 1990г, за дейността в селото знаят само местните. Журналистът Димитър Статков, който разкрива пред обществото тази история, разбира за проучванията в Царичина през април 1992 г. и заедно с фотограф отива на мястото. Там военните го предупреждават да се махне. Статков обаче не се отказва и отново се връща с фотограф, който е инсталирал фотоапарата в ръкава на якето си. Така за пръв път се установява наличието на обекта, чието предназначение се свързва със свръхестественото.
Копаещите военни са водени от екстрасенса Елисавета Логинова, която споделя за предаването “Ничия земя” по Нова телевизия, че ѝ е било изключително трудно да води екипа, който е бил на терен. Логинова е посредникът между “учителите” (както тя нарича извънземния разум) и човешкия вид.
Димитър Статков обяснява, че дупката в Царичина е била с дълбочина между 64 и 68м. и дълбока 168м. при спираловидно спускане. Екстрасенсът Логинова, споделя, че до стотния метър са се движили по пълнеж, т.е тунелът вече е бил там, а военните просто го почистват. В “Ничия земя” своята версия споделя и министърът на отбраната за периода 1991-1992г., Димитър Луджев. Той вижда записките на Елисавета Логинова, която обаче не може да разчете написаното от нея. Луджев споделя, че тя прави сеанс пред него, а съобщението, което получава от “учителите”, е разкопките да не продължават, защото има саркофаг, в който има нещо, от което можем да разберем миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Логинова дава записките си, а Луджев ги предава на експерти, за да може да се разгадае написаното. Разкопките спират, но мисията продължава. Целта вече е да се намери скелетът на първия двуполов човек, от когото произлизат хората. До резултат обаче не се стига. Няма намерено съкровище, няма и двуполово същество.
В телевизионното си интервю, Логинова споделя, че не разполага с доказателства за работата си в с. Царичина. Записките й, разговорите с Ванга и заснетият филм изчезват. Журналистът Димитър Статков, на свой ред, лансира две версии за дупката в Царичина. Първата е, че след 10-ти ноември започват масови уволнения в МВР и за да запазят службата си и да се докажат през новата власт, военните започват да копаят в Царичина. Втората версия е, че по същото време се появяват много гадатели и екстрасенси, хора със свръхестествени способности, а мистерията “Царичина” свързва техните интереси с интересите на военните. Дупката днес е запълнена, а за дейността там са останали само бегли спомени.
Автор на публикацията:
Виктория Пачеръзова, Връзки с обществеността
