Биохакингът е процесът на промяна на начина ви на живот, за да „хакнете“ биологията на тялото си и да се почувствате най-добре. „Биохакинг“ е широко понятие, което се отнася до най-различни неща. Исторически терминът е споменат в статия от 1988 г. във Washington Post, в която се обсъжда биотехнологиите да бъдат представени на масите под формата на „съвпадане с генетичния код на жив организъм“. На наистина основно ниво, биохакирането се свежда до нещо, с което всички можем да се идентифицираме, и до желанието да видим колко напред можем да изтласкаме човешкото яло.
Според Дейв Аспрей, биохакингът е „изкуството и науката да променяш средата около себе си и вътре в теб, така че да имаш пълен контрол над собствената си биология“. Той е игра на експериментиране с тялото. Една дума, която Аспрей обича да използва, е „контрол“. Този вид език е типичен за много биохакери, които често говорят за „оптимизиране“ и „надграждане“ на ума и телата си.
Има поговорка, която гласи „Ти си това, което ядеш“. Тя обаче се отнася за хората в по-широк смисъл: всичко, което влагаме в телата си – храната, мислите, физическото движение, влияят върху това как се държим. Чрез биохакване на практика можем да трансформираме тялото си, така че да се чувстваме по-енергични, по-продуктивни и като цяло – като най-добрата възможна версия на себе си. Да “хакнем” тялото си, означава да използваме различни трикове, за да разберем какво работи най-добре за нас и да го използваме, за да изживеем живота си по най-добрия начин.
Това е означава, че –“hack”-ът, който работи при нас, ще работи по същия начин за останалите. Тази особеност прави биохакинга строго индивидуален. Не е много сложно да се “хакнем”, просто трябва да направим малки промени в начина си на живот, да дадем време на тялото си да се приспособи и след това да наблюдаваме как се чувстваме. Нужно е да се придържаме към нещата, които работят за нас, и да премахнем тези, които не го правят.
Източник:
В крайна сметка, когато става въпрос за това как се чувства тялото ни, ние сме най-големите експерти. Що се отнася до хакерската част, тя е нещо като свободата да се ровиш дълбоко в нещо само защото ти е интересно. Идеята на биохакинга е хората да усетят способността си да следват любопитството си и наистина да стигнат до дъното на нещото, което искат да разберат. Дрю Енди, професор по биоинженерство в Станфорд, който смята себе си за биохакер, казва, че това разбиране произхожда от традиция, в която хакерството е положителен термин и означава учене опити за създаване на неща и възприемане на получения резултат.
Както всичко останало, биохакингът също има две страни.
Най-големият проблем, който мнозина виждат 
в него, е етичната му страна. Тъй като областта на биологичното хакерство е нерегламентирана, възникват въпроси дали биохакерите притежават потенциал да създават канцерогенни и патологично вредни организми, умишлено или неволно. Поражда се нова дискусия за биосигурността, която се стреми да открие и да управлява рисковете от биологичната криза за обществото. DIYbio например е биотехнологична организация, в която се включват общности или малки организации, които изучават биологията и науката за живота. DIYbio създава през 2011 г. специален етичен кодекс, към който биохакерите трябва да се придържат, но няма ясно правило, което да го изисква. Освен това, биологичното хакерство е сравнително нова теория и докато биохакерите твърдят, че са в състояние да извлекат положителни дългосрочни ползи, ефективността и безопасността на методите и техниките им все още не са изпитани и проверени научно.
Към биохакинга спадат генните терапии, които имат за цел да въведат нов генетичен материал в нашето ДНК, като пренаписват нашите биологични инструкции. “Редактирайки” ДНК-то си, рискуваме сериозно да се намесим в процесите на тялото си и да предизвикаме много неприятни последствия. Държавните органи не могат да се намесят, ако човек реши да експериментира върху себе си. И въпреки че е незаконно дадена компания да продава нетествани и неодобрени медикаменти, то химикалите лесно могат да се продават като изследователски съединения.
Професионалните лаборатории следват подробен алгоритъм на безопасност, за да гарантират, че учените и тяхната работа са в защитена и безопасна среда. Съществуващите лаборатории, в които се практикува биохакингът, функционират най-вече от гаражи и могат да бъдат опасни, да предизвикат злополуки, които да освободят неизвестни бактериални инфекции, които да засегнат населението в близост. Такива лаборатории могат да се превърнат в идеален терен за биотерористите при разработване на биотехнологични оръжия.
Експериментите с хора също правят биохакинга опасен. Въпреки че те са доброволни, остава въпросът дали хората, изявили желание да се включат в тях, знаят в какво се замесват. Биохакингът може да навреди, но в основата и намеренията си той действа благоприятно на здравето на тялото ни и ни кара да се чувстваме по-добре в него.
Често използвана стратегия на биохакинга е периодичното гладуване. Тази техника на ограничаване на приема на калории имитира хранителните навици на предците ни, които преди хиляди години са се хранили само след ежедневния лов. Постоянното гладуване може да подобри глюкозния метаболизъм и да рестартира имунната функция. Най-разпространените техники за биологично хакване на съня са: мелатонин, използването на технологии като филтър с червена светлина на мобилните устройства, маска за очи и др., които са жизненоважни помощници на здравето ни. Биохакингът се отнася и до използването на генетична информация за осигуряване на персонализирано лечение.
Източник: https://unsplash.com/photos/YSA1IRkGAsg
Много от нас се вълнуват от възможността да разберат напълно генетичния си код и да се приспособят към собствените лични нужди. В научен аспект биохакирането допринася за по-нататъшното разбиране на тялото и неговите процеси, но рядко предизвиква интереса на медицинската общност. Биохакерите смятат, че могат да се освободят от ограниченията на традиционната наука и медицина и да реализират голям напредък в управлението на нашата собствена биология. Те се фокусират върху когнитивното здраве, баланса на невротрансмитерите в мозъка, положителния продуктивен начин на мислене и бързите резултати. На теория всеки напредък, насочен към подобряване на човешкия ум и тяло, може само да помогне за човешкото благополучие.
Изследвания сочат, че за хора, които се борят с увреждания на психичното здраве, биохакингът може да оказва голямо влияние върху лечението. Една от целите на много биохакери е да повишат често срещаните невротрансмитери серотонин и допамин, които умножават доброто настроение. Биохакирането може да увеличи паметта и производителността в дългосрочен план и има положителни ефекти както върху ума, така и върху тялото.
Привърженици на биохакинга са и родни публични личности. Пример за това е шеф Силвена Роу, която е жури в едно от най-гледаните кулинарни предавания в българския ефир „Masterchef”. Според шеф Роу, “биохакването е практика, която създава възможност да се усъвършенстваш от биологична и химична гледна точка”.
Биохакингът е все още нова концепция, а хората ще продължават да разкриват неговите възможности и ефекти, като използват най-близкия познат и усъвършенстван подход към него – биотехнологиите.
Източници:
Изображения: https://unsplash.com/
https://draxe.com/health/what-is-biohacking/
https://www.pbs.org/newshour/science/biohacking-care
http://www.futuretechnology500.com/index.php/future-medical-technology/pros-and-cons-of-biohacking/
https://www.google.com/amp/s/www.medlife.com/blog/benefits-risk-biohacking-revolution/amp/
https://getneurished.com/learn-the-pros-and-cons-of-biohacking/
Автор на публикацията:
Виктория Пачеръзова, Връзки с обществеността
