Всяка година тонове риба измира мистериозно.
Дали това се дължи на човешка намеса, или е просто естествен природен феномен?
Всички знаем, че рибите и водораслите са водни обитатели. През по-голямата част от времето те съжителстват помежду си, но през определен период от годината водораслите стават враг номер едно за някои видове риба.
Науката, изследваща водораслите, се нарича алгология. Името произлиза от латинското „Algae“ – водорасло и „Logos“ – наука. Понятието има предимно екологично значение и показва, че всички тези растения живеят и растат във водата. Водораслите са група нисши растения, обединяваща няколко подгрупи спорови талусни растения, между които няма родствена връзка. Всички те са произлезли като самостоятелни групи преди около 1,8 милиарда години от първите водорасли. Днес съществуват около 30 000 вида по света, като в България са около 4000, обединени в четири подотдела. Това са: зелени, кафяви, червени и кремъчни водорасли. Последните два подотдела са най-опасни (Ще разберем по-късно защо!). Всички съдържат хлорофил и се хранят чрез фотосинтеза. Цветът им зависи от багрилото, което преобладава в хлоропластите им. Различни групи водорасли обитават различни дълбочини във водните басейни. Зелените водорасли са светлолюбиви и живеят в по-плитките части на водоемите. Кафявите водорасли са разпространени до 40 – 50 м дълбочина, а най-дълбоко са червените водорасли – до около 100 м дълбочина. Кафявите и червеноморските водорасли помагат при фотосинтезата. В най-големите дълбочини няма водорасли.
От положителна гледна точка водораслите са убежище и храна за рибите. Те също така произвеждат кислород, който е жизнено необходим за всички обитатели във водата. Играят важна роля и при размножаването на рибите, защото ако хайверът не се закрепи за водната растителност, той няма се излюпи. Водораслите са широко използвани за производството на биогориво, както и в хранителната и във фармацевтичната промишленост.
След всичко изброено дотук, може би още се чудите с какво са толкова опасни тези организми. Отговорът е със своето размножаване и цъфтеж. Когато водораслите навлязат в размножителен период и започнат да цъфтят, те превземат голяма част от водната площ и изчерпват кислорода от водата. Още по-опасно е това, че някои водорасли (червените и кремъчните) започват да отделят отровни вещества. Всичко това води до измирането на рибите, които са по-взискателни към количеството на разтворения кислород във водата.
Този феномен придобива застрашителни мащаби през последните години. Според хидробиолозите това се дължи на тоновете естествени и изкуствени торове, които преминават през почвата, достигат до водоемите, където предизвикват бурен растеж на водораслите. Явлението се среща навсякъде по света, включително и в Черно море. Самият цъфтеж може да е много красив, но нанася огромни вреди върху флората и фауната на водните басейни. Той намалява прозрачността на водата с до 70 пъти, което води до липса на светлина за дълбоководните организми. Тя, на свой ред, се оказва смъртоносна за тях.Заради цъфтежа на водораслите само в Черно море са изчезнали 31 гръбначни вида, сред които морската игла, морското конче, черноморската скумрия и много други.
Положението във вътрешните ни водни басейни не е по-различно. В язовир „Александър Стамболийски” този проблем също се проявява от няколко години. Местните рибари разказват как всяко лято горният слой на водата започва да позеленява. Точно в този период се наблюдава и масово измиране на бялата риба, защото тя е най-претенциозна към качеството на водата.„Още от малък идвам за риба на този язовир, но такова нещо никога не бях виждал досега. Първоначално си мислехме, че има замърсяване на водата, защото река Росица, която се влива в язовира, преминава покрай заводите на Севлиево, но се оказа, че е от цъфтежa на някакви водорасли. Според мен много по-голям е проблемът с бракониерите, заради които не остана риба в язовира. Навремето за два часа си улавях риба с направени от мен въдици, а сега вися с часове и нищо не „бута”, въпреки че съм с много по-модерни такъми”, споделя пред мен един от местните рибари.
След подадени сигнали Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Велико Търново, взема проби от водата, но констатира, че тя е с добро качество. Не така смята обаче бялата риба, която изисква не „добро“, а отлично качество на водата. Въпреки това, някои от местните рибари продължават да твърдят, че не водораслите убиват рибата, а бракониерите, които я ловят с ток. Примери за измиращи заради цъфтежа на водораслите риби има и в другите ни големи язовири.
Извън границите на България проблемът също е голям. В Норвегия водорасли са причината за измирането на 8 милиона сьомги, отглеждани във ферми.Във Франция съобщават, че водораслите са опасни не само за рибите, но и за хората. Според Андре Оливро, бивш газов техник и природозащитник, газът, който се отделя от водораслите, “може да ви убие за секунди”.
Всички изброени факти до момента са причината, поради която хидробиолозите по света настояват всички страни да вземат мерки срещу „наторяването” на водните обекти, за да се спре масовото развитие на водораслите, а оттам – тежките последици върху водните екосистеми.
Източници:
Автор на панорамна снимка на язовира – Стефан Цачев
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8
https://www.24chasa.bg/novini/article/6287422
https://fakti.bg/life/408726-po-plajovete-ima-smartonosni-vodorasli-koito-ubivat-za-sekundi
Автор на публикацията:
Петър Станков, Журналистика
