ЕДВА 61% ОТ ДНЕШНИТЕ ДЕЦА ПО СВЕТА ЩЕ ЗАВЪРШАТ УЧИЛИЩЕ

Образованието е право, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека и в Конвенцията на ООН за правата на детето. То е изключително важно за доброто здраве и за просперитета на обществото. Поколението на днешните ученици обаче ще наследи планета, която, изглежда, ще става все по-нестабилна с всяко изминало десетилетие, така че с първостепенно значение става стремежът към начетеността, грамотността и просветеността на младежите.

Грамотността в различните ѝ форми е взаимосвързана както с по-бавните темпове на увеличаване на населението, така и с повишаване на качеството на живот заради евентуалния икономически растеж.

Глобална оценка на образованието, публикувана в материал на Nature от средата на месец април тази година, показва, че едва 61% от днешните деца по света ще завършат училище.

Едно от най-мащабните проучвания по темата потвърждава, че голяма част от държавите нямат възможност да осигурят училищни места за 260 милиона деца, които понастоящем са оставени извън образователната система.

В статия на посоченото авторитетно научно списание екип, ръководен от Емануела Гакиду, който изследва здравни показатели в Университета на Вашингтон в Сиатъл, представя анализ на образователните данни от 195 страни и територии за периода от 1970 г. до 2018 г. От доклада авторите създават модел, благодарение на който прогнозират как ще изглежда „просветната картина“ през 2030г.

Те припомнят, че през 1970 г. едва 50% от 25-29-годишните са завършвали основно училище. Броят им е нараснал до 83% през 2018 г. и се очаква да достигне 89% до 2030 г.

Как ще изглежда „образователната картина“ през 2030 година ?

По същия начин през 1970 г. само около 20% от хората на възраст 25–29 години са завършвали средно образование, а в страните от Северна Африка и Близкия изток нищожните 7% са минавали този етап от обучението си. До 2030 г. изследователите прогнозират, че около 75% от представителите от въпросната възрастова група в тези страни ще имат средно образование.

Начетеността на етап висше образование също се покачва в световен мащаб, като някои от най-големите положителни изменения в статистиката се наблюдават отново в Северна Африка и в Близкия изток. Екипът прогнозира, че дори в най-ефективните региони в света едва половината от младите хора ще завършват висше образование до 2030 г.

Трябва да се има предвид, че въпреки усилията за постигане на равенство между половете, на глобално ниво шансовете за обучение на момичетата са по-малки от тези на момчетата.Децата от селските райони също са по-ощетени по отношение на образователните възможности в сравнение с връстниците им от урбанизираните зони. Анализаторите посочват, че селските деца по-рядко преминават към етапа на средно образование и дори често не успяват да завършат основно училище.

* Фиг.1 – a – c, показани са степени на достигане на 6+ (a), 12+ (b) и 15+ (c) години на образование. Всички тенденции отразяват индивиди на възраст 25–29 години, разделени според главните световни региони. Вертикалните пунктирани линии показват 2018 г., когато започват прогнозите, и 2030 г. – целевата година за ЦУР (целите за устойчиво развитие).

Често децата, които живеят в семейства с ниски доходи, не могат да постъпят в учебно заведение или да преминат от начално към по-високо ниво на обучение, тъй като трябва да работят, за да допринасят за бюджета на домакинството. Сред потърпевшите са децата с увреждания, живеещите в конфликтни зони и представителите на малцинствените групи. В много страни хората не могат да се образоват, тъй като липсва финансиране за изграждането на учебни заведения и за привличането на квалифицирана работна ръка.

Представените данни вече служат за постигането на напредък, свързан с началното обучение, чиято липса държавите-членки на ООН считат за неприемлива. Преди 20 години националните и местните данни потвърдили подозренията, че една от основните причини за ниската посещаемост в училищата е недохранването, причинено от лошото осигуряване на децата в селските райони. Компетентните органи реагирали, като създали мобилни училища и безплатно или субсидирано училищно хранене. Към 2015 г. статистиката показва, че записването в основните училища е достигнало 91%. Такива реформи е необходимо да се приложат и по отношение на средното и висшето образование.

*Фиг.2. – a – c, разликата между половете е показана за 1970 (a), 2018 (b) и 2030 (c). Общата разлика в годините на обучение е представена от точките за лицата на възраст 25-29 години, разделени на регионални групи. Сивите, светлосините и тъмносините ленти представят приноса на основното, средното и висшето образование за различията между половете.