НА КАКВО СЕ ИЗЛАГАМЕ, ДОКАТО СЕ ПАЗИМ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ, ИЛИ КОЛКО СА ОПАСНИ АНТИБАКТЕРИАЛНИТЕ ПРОДУКТИ?

Заради пандемията от COVID’19 драстично се увеличи търсенето на антибактериални сапуни и дезинфектанти с надеждата, че те ще намалят риска от заразяване. Лъжливото чувство за сигурност обаче не позволява на голяма част от потребителите да се запознаят с фактите отвъд универсалната представа за ползите от дезинфекцията, които разкриват рисковете от честото използване на антибактериални продукти. Медицинските специалисти съветват да снижим рисковете от заразяване с COVID-19, като мием ръцете си поне по 20 пъти на ден. Ако спазвате техните указания, със сигурност сте забелязали колко суха и напукана е станала кожата на дланите ви. Но това е най-малката вреда, която може да си причините.

След обстойно проучване, включително преглед на наличната литература и провеждане на публични дискусии, през 2016 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ издаде окончателно предписание, според което антисептични продукти за измиване (течни, пяна, гел сапуни за ръце, бар сапуни и такива за измивания за тяло), които съдържат по-голямата част от антибактериалните активни съставки – включително триклозан и триклокарбан – не трябва да бъдат предлагани в търговската мрежа.

Окончателната норма на Агенцията за контрол на храните и лекарствата обхваща само потребителски антибактериални сапуни за миене на тялото, които се използват заедно с вода. Указанието не касае дезинфектантите за ръце или мокрите кърпички.

Малко хора знаят, че антибактериалните продукти не са по-ефективни от обикновения сапун и водата при предотвратяване на разпространението на инфекции. Още по-малко известно е, че антимикробните или антисептичните сапуни имат отрицателен ефект върху нашето здраве. Те обикновено съдържат токсични вещества и химикали, които могат да предизвикат алергии, астма, хормонален дисбаланс, дори онкологични заболявания.

Докато се предпазваме от заразата и спазваме засилени хигиенни и противоепидемични мерки, трябва да внимаваме, за да не си навлечем други неподозирани заболявания.

Вземат ли се подобни мерки в България и как да подберем най-безвредните хигиенни консумативи във „взривния“ период на разпространение на COVID-19?

Важно е да знаем, че антибактериалните продукти обикновено съдържат думата „антибактериален“ в описанието на етикета си. Американската агенция по храните и лекарствата забрани използването на триклозан, триклокарбан и 17 други антисептици в сапуните, тъй като не е доказано, че са безопасни и носят някаква полза. Няма сведения дали тази практика се прилага и на българския пазар. Около 40% от сапуните използват поне един от тези химикали, а те, от своя страна, се намират и в пастата за зъби, бибероните, перилните препарати, дрехите, в някои гланцове за устни, дезодоранти и шампоани.

Добрата новина е, че доста лесно може подберем по-безопасен сапун, след като знаем кои 7 химикала трябва да избягваме:

Изкуствени аромати

По-голямата част от сапуните са ароматизирани. Можете да видите думата „аромат“, посочена на етикетите на продуктите, но е невъзможно да разберете повече, тъй като индустрията няма практиката да разкрива използваните съставки. Това означава, че в един аромат може да има стотици съставки. Защо трябва да се притеснявате? Ароматите се абсорбират през кожата в кръвообращението, където представляват рискове за здравето, включително ендокринно разстройство, алергии, астма, невротоксичност и онкологични заболявания. Ароматите често съдържат фталати, които не се посочват в описанието на етикетите и се свързват с нарушаване на хормоналния баланс. Дори „естествените“ аромати не са безопасни за употреба, защото могат да предизвикат алергии.

Парабени

Парабените са консерванти, които се използват в широк спектър от продукти за лична хигиена. Те имитират поведението на естрогена в организма и са свързани с нарушаване на баланса в ендокринната система и с предизвикването на онкологични заболявания. Освен това са токсични за околната среда. За да се предпазите от парабените, избягвайте сапуни за ръце, съдържащи съставки, завършващи на „–парабен“.

Натриев лаурет сулфат(SLES)

Натриевият лаурет сулфат се използва като повърхностно активно вещество и емулгатор, за да добави пенообразуване при сапуните за ръце. Причинява дразнене на кожата и очите.

Натриев лаурил сулфат (SLS)

Натриевият лаурил сулфат също е повърхностно активно вещество, често срещано в сапуните за ръце, което помага за намаляване на повърхностното напрежение и увеличава мощността на пенообразуване. Когато тази съставка се вдишва, тя може да причини кашлица и болки в гърлото. Контактът с кожата или очите поражда зачервяване или болка. Поглъщането на натриев лаурил сулфат може да доведе до гадене, повръщане или диария. Химикалът е опасен и за околната среда, особено за водните организми.

Метилизотиазолинон и метилхлороизотиазолинон

Зад тези трудни за произнасяне названия се крият консерванти, използвани за инхибиране (потискане) на растежа на бактерии в много продукти за лична хигиена. Някои от рисковете за здравето, свързани с тези консерванти, включват дразнене на кожата, белодробни и дихателни проблеми и невротоксичност.

Кокамидопропил бетаин

Притесненията за здравето около кокамидопропил бетаин се свързват с алергична кожна реакция, контактен дерматит и токсичност за околната среда. Кокамидопропил бетаинът е обявен за Алерген на годината през 2004г. от Американското дружество за контактни дерматити. За да го избегнете, потърсете сапун за ръце, в който няма изброени следните съставки: CADG, Кокамидопропил бетаин, Кокамидопропил диметилглицин, Кокоамфокарбоксипропионат, Кокоамфодипроприонат и Динатриев кокоамфодипропионат.

Триклозан

Триклозан и триклокарбан се използват като антимикробни средства и са клас химикали, които присъстват в повече от 2000 продукта.

През 1990-те производителите започват да включват триклозан и триклокарбан в стоките за обикновения потребител и много хора са привлечени от твърденията, че тези продукти убиват повече бактерии. Триклозанът става толкова разпространен в домакинството, че през 2003 г. национално проучване на здрави индивиди го открива в урината на 75% от тестваните 2,517 души. Въз основа на фармакологичните му свойства, влиянието му върху естрогенните рецептори и откриването му в човешка кръв, урина и кърма, се пораждат сериозни опасения, че триклозанът може да има канцерогенни свойства. При изследвания върху лабораторни мишки учени доказаха, че триклозанът увеличава размера на матката и раковите клетки в гърдите.

Знаете ли, че триклозанът оказва влияние върху антибиотичната резистентност?

Друг сериозен проблем е ефектът на триклозанa върху антибиотичната резистентност при бактериите. Бактериите развиват резистентност към почти всяка заплаха, пред която са изправени, и триклозанът не е изключение. Някои от често срещаните механизми, които бактериите използват за избягване на триклозан, също така им позволяват да избягват антибиотиците, които са необходими за лечение на заболявания. Когато антимикробното средство присъства в околната среда, бактериите, които имат тези механизми на резистентност, растат по-добре от бактериите, които все още са податливи, така че броят на резистентните бактерии се увеличава.

Триклозан може да се абсорбира през устната лигавица, стомашно-чревния тракт и кожата. Обикновено химикалът се извежда от организма в рамките на 24 часа, но елиминирането му може да бъде до известна степен зависимо от дозата. Увеличаването на дозите води до удължен клирънс (изчистване на организма). В допълнение, серумните нива на триклозан могат да бъдат повлияни от начина на приложение. Пример са повишените нива на веществото, открити в кърмата при жени, които са прилагали продукти, съдържащи триклозан в аксиларната област (подмишницата).

Съставката може да измести естрадиола от неговите рецептори и потенциално да увеличи експозицията (излагането) на естрадиол, който е рисков фактор, свързван с развитието на рак на гърдата.

Проучване, ръководено от Хайксия Ян, изследовател на храните в Университета на Масачузетс, доказва, че триклозанът променя микробиома на червата, като предизвиква възпаления. Както виждаме антимикробните средства могат да имат нежелани неблагоприятни последици за здравето и околната среда, така че трябва да се използват само когато предоставят основани на доказателства ползи.

За да бъдем здрави, е необходимо добрите бактерии да са навсякъде в организма ни и в средата, която ни заобикаля. Разчитаме на тях, за да си осигурим хранителни вещества и да сигнализираме мозъка си за важни физиологични процеси, а някои бактерии по кожата ни предпазват от вредни патогени.

Разбира се, на всички ни е ясно, че има и бактерии, които причиняват инфекции и разпространяват вируси, неблагоприятни за човешкия организъм, но те могат да бъдат премахнати с обикновен сапун и вода.

Обикновеният сапун има леки антибактериални свойства, но не убива вирусите веднага. За да има ефект, след насапунисване трябва да миете ръцете си поне 20 секунди под топла течаща вода. Накрая подсушете дланите си с кърпа за еднократна употреба. По-честото и по-продължително миене на ръце трябва да бъде съпроводено с нанасянето на хидратиращ крем, който да предотврати изсушаване, напукване и зачервяване на кожата. Когато целостта на кожата е нарушена, ставаме много по-податливи на вируси и бактерии, тъй като тя играе ролята на естествена преграда.

Всички експерти по хигиена посочват, че за да имат ефект при убиването на микробите, геловете трябва да съдържат в състава си поне 60% алкохол, но това съдържание на спирт е опасно за хората с по-чувствителна кожа.

Ако искате да си приготвите сами натурален дезинфектант, вземете мерителна чаша с вместимост 240 мл., както и подходяща тенджера за приготвяне на сместа. В нея сипете вода и след като заври, сложете ленено семе. Оставяте го да ври около 15 минути. След като се получи леко желирана смес, прецедете течността в дълбока купа. Разбийте на ниска скорост с миксера, като постепенно добавяте спирт, глицерин и етерични масла.

Източници: