Дронът е едно от технологичните изобретения на 21. век, което буди крайно противоречиви мнения у хората. Свикнали сме да ги възприемаме като дразнител – с шумоленето си са станали символ на несъобразителните аматьори и упоритите фотографи, готови на всичко за перфектния кадър. Оказва се обаче, че потенциалът на дроновете да оформи и подобри нашето бъдеще е безграничен. И времето да го развием е точно сега.
Дроновете вече навлизат в индустрии, които иначе трудно възприемат встъпването на подобни иновации. Безпилотните летателни апарати (БПЛА) са изключително полезни на места, които са труднодостъпни за човека, като същевременно изискват малко време, енергия и ресурси. Повишаването на ефективността на труда, намаляването на работното натоварване и разходите за производство, подобряването на точността и бързината, усъвършенстването на обслужването и връзките с клиентите и решаването на проблеми със сигурността са няколко от най-добрите приложения, които дроновете предлагат в глобален мащаб.
С всеки изминал ден приложенията на дроновете са разрастват, благодарение на стотиците инвестиции от бизнеси по цял свят. По прогноза на немския статистически онлайн портал Statista, който разглежда световните инвестиции между 2015 и 2020 г., глобалните правителствени инвестиции в хардуер за дронове ще достигнат до 8.35 милиарда щатски долара до края на 2020 г. (фиг.1).
Фиг. 1 Глобална прогнозна инвестиция в хардуер за дронове (Източник: Statista)
Дроновете и бъдещето
Дрон технологиите прогресират с невиждани досега темпове. Според AirDroneCraze еволюцията на дроновете може да се раздели на седем етапа, като в момента са достигнати петият и шестият. Тези седем периода са:
Поколение 1: Основна форма на летателен апарат във всичките му форми.
Поколение 2: Статичен дизайн, камера, видеозапис, снимки, ръчно управление на пилотирането.
Поколение 3: Статичен дизайн, двуосни кардани, HD видео, основни модели за безопасност, асистирано пилотиране.
Поколение 4: Трансформативни дизайни, триосни кардани, 1080P HD видео, подобрени режими на безопасност, режими на автопилот.
Поколение 5: Трансформативни дизайни, 360° кардани, 4K видео или по-висока резолюция на заснемане, интелигентни режими на пилотиране.
Поколение 6: Търговска пригодност, безопасност и регулаторни стандарти, базирани на дизайн, адаптивност на платформата и полезния товар, автоматизирани режими на безопасност, интелигентни пилотни модели и пълна автономия, информираност за въздушното пространство.
Поколение 7: Пълна търговска пригодност, напълно съвместим дизайн, базиран на безопасност и регулаторни стандарти, взаимозаменяемост на платформата и полезния товар, автоматизирани режими на безопасност, подобрени интелигентни пилотни модели и пълна автономия, пълна информираност за въздушното пространство, автоматични действия (излитане, приземяване и изпълнение на мисията).
Начало на седмото поколение е първият в света Smart Drone All-in-One, наречен Solo. Интелигентните дронове с вградени предпазни мерки и технология за съответствие, интелигентни точни сензори и самонаблюдение са следващата голяма революция в технологията за дронове. Тя би предоставила нови възможности в транспортния, военния, логистичния и търговския сектор.
Дроновете и хората
Британската неправителствена организация Nesta (Национален фонд за наука, технологии и изкуства) провежда двугодишно изследване, наречено The Flying Project, фокусирано върху потенциала на дроновете, който би могъл да се разгърне в британските градове. Основен акцент в проучването е как гражданите възприемат иновацията.
Оказва се, че обществото и в частност обществените услуги са отворени към по-широкото приложение на дронове, дори и в градовете, които досега са смятани за най-неподходящата среда за устройствата. Изследването показва, че хората се интересуват не само от безопасността и сигурността, но и от това кой управлява дрона, какво точно прави и откъде го прави. Изискванията на обществеността към безпилотните летателни апарати са по-високи дори и от тези към традиционната авиация. Причината е височината, на която летят дроновете – хиляди километри по-ниско от самолетите. Ниската надморска височина означава повече взаимодействие с хората и земята.
Така че едно е ясно: да използваме същите правни регулации като тези на традиционната авиация, няма да проработи. Бъдещето на движението на дроновете ще бъде различно от познатото ни въздухоплаване.
Като цяло, се наблюдава голям интерес към използването на дронове в публичния сектор (за полиция, пожарна, транспортна инфраструктура, медицински транспорт), подкрепят се употреби, които насърчават социалната и икономическата справедливост. Някои търговски приложения на дронове, за които сме чували – от летящи таксита до доставка на пица – не се радват на особена подкрепа от гражданите. Учените от Nesta са убедени, че прокарването на комерсиалните и прекалено футуристичните идеи би уплашило обществото, което би довело до отдръпването му от дрон технологиите.
Изследователите от The Flying Project разработват пет сценария в близко бъдеще, които се въртят около медицинския транспорт на дълги и къси разстояния, реакция при пожар и пътнотранспортни произшествия и развитие на инфраструктурата. В проекта работят редом с експерти от секторите, за да преценят колко технически и икономически осъществими ще бъдат сценариите. Така се установява, че освен някои останали пречки пред полетите на дълги разстояния, прецизния полет и автоматизацията, съществуващата технология за дронове до голяма степен е в състояние да предостави гореспоменатите услуги на обществото.
Фиг. 2 DJI Phantom 3 – Професионален дрон за фотография (Снимка: Unsplash.com)
Регулацията обаче остава основен проблем.
Дроновете и европейските регулации
Традиционната въздухоплавателна система, създадена, за да обслужва огромни, но малко на брой летателни апарати, не би била ефективна, когато говорим за дронове. Нужна е адекватна система на движение, която възпрепятства сблъскването и падането им.
Точно затова на 26 юни 2018 г. Европейският съюз приe регламент за безопасното интегриране на дроновете в европейското въздушно пространство. Новите правила целят разрастването на сектора в рамките на ЕС – създаване на нови работни места и икономически растеж.
Едно от новите правила е свързано с регистрацията на операторите на дронове: ако техните дронове могат да предават повече от 80 джаула кинетична енергия при сблъсък с човек, те трябва да се регистрират. Тези регулации са крайно необходими, особено при използването на безпилотни летателни апарати в градска среда, тъй като малките дронове-„играчки“ са все по-достъпни за хората. След 2008 г. по-малките дронове създаваха регулаторни проблеми за ЕС, а неговата компетентност беше ограничена до тези с тегло над 150 килограма. На 12 март 2019 г. Европейската комисия прие общи за ЕС правила, установяващи технически изисквания за дроновете.
Европейската комисия предвижда, че до 2035 г. европейският сектор в сферата на дроновете ще осигури заетост на повече от 100 000 души и ще има икономическо въздействие, надхвърлящо 10 милиарда евро годишно, главно в сферата на услугите (фиг. 4).
Оказва се, че да се менажира въздухоплаването и да се поставят ясни законови рамки е дори по-важно от самите технически иновации при дроновете.
Фиг. 3 Дрон в градска среда (Снимка: Unsplash.com)
Дроновете и приложенията им
Военни цели
Най-ранното приложение на безпилотните летателни апарати е именно военното. Технологията е тествана още през 20-те години на миналия век от правителството на САЩ. В наши дни компанията Prox Dynamics е водещ производител на БПЛА за военни цели.
Дроновете са способни да засичат бомби, благодарение на прикачените към тях камери и малките си размери. Видеонаблюдението на потенциално опасни военни територии също се улеснява в пъти, като се намалява физическият труд и се обхващат по-обширни зони. Дронове се използват както за защита, така и за въздушно нападение.
Тук остава етичната страна на проблема: доколко е редно да се прилагат машините по този начин и губи ли се чувството за реални последствия от действията на пилота. Невъзможно е обаче да мислим за бъдещо развитие на една технология, без да сме разгледали нейното приложение в историята.
Хуманните цели са тези, които осмислят съществуването на дроновете и, както потвърждават цитираните по-горе проучвания, се приемат с отворени обятия от хората. И това е посоката, в която следва да се движат технологиите.
Невоенни цели
- Журналистиката, киното и фотографията са сред секторите, които в последните години използват максимално потенциала на дроновете, за да представят нови перспективи в историите си и да въвличат аудиториите все по-успешно в сюжетите си. Малките дронове достигат до места, до които репортер трудно би се добрал, а също така и не изискват голям финансов ресурс. БПЛА позволяват и онлайн стрийминг в реално време. Дроновете са изключително използвани и във въздушната фотография – за фото- и видеозаснемане с високо качество.
- Безпилотните летателни апарати доказват своите качества и в хуманитарната помощ при бедствия, аварии и спасителни операции. Те локализират жертви, извършват оценка на щетите, доставят помощни ресурси по време на урагани и земетресения. След нанесените щети от урагана Харви през 2017 г. например бяха използвани дронове за възстановяване на захранването в цели региони и за спасяването на жертви от наводненията. Горските пожари също могат да се контролират с дронове, благодарение на прикачени термокамери, които да следят за температурни аномалии.
- Дроновете работят и в името на науката – участват в географски и археологически проучвания. Апаратите помагат за подбора на данни за конкретни археологически разкопки, за начертаването на 3D карти, за изучаването на региони, недостижими от човека.
- Природозащитниците също си служат с дронове – те прилагат иновативни подходи, за да опазят изчезващите видове и загиващите екосистеми. Благодарение на БПЛА, еколозите могат лесно да наблюдават животните и да ги защитават от бракониери. В момента екип от учени от Училището по природни науки на университета в Ливърпул „Джон Моурс“ изгражда автономна система за дронове, която може да следи застрашените видове и да предава информация за тяхното благосъстояние обратно на изследователите. Дроновете са способни да ограничат предаването на инфекциозни заболявания чрез мониторинг на движението. Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина например проследява макаците в провинцията Палаван във Филипините с дронове, за да възпрепятства разпространението на малария.
Най-убедителният аргумент в ползва на дроновете в сферата на екологията е, че те по никакъв начин не докосват и не увреждат заобикалящата ги флора и фауна.
- Модерната медицина също предоставя ниша за дроновете. Много от регионите в Третия свят нямат достъп до висококачествено здравеопазване. Те биха могли да се възползват от доставки на лекарства, кръвни банки и медицинска техника по дрон. Медицинска компания, която вече осъществява подобни доставки в африкански села, е Zipline International.
- Метеорологията е един от секторите, които използват най-много БПЛА. Техните сензори и камери помагат за по-точно прогнозиране на времето. Дронове могат да се изпращат в ураган, торнадо или буря, за да донесат важна информация за техните параметри, без да се застрашава човешки живот.
- В селското стопанство дронове се използват за мониторинг и анализ на резултатите, за отглеждане на култури, за автоматизация на множество процеси, както и да се предвиди потенциалната реколта. Компании, които разработват дронове за селскостопански цели, са Raptor Maps, DroneSeed, Abundant Robotics.
Още сектори, в които дроновете намират полезно приложение, са: търговия, реклама, доставки на храна, видеонаблюдение на публични места, национална сигурност, контрол на безопасността и периодичен мониторинг в сгради, предприятия, институции, развитие на инфраструктури, инвентаризация, космически мисии, гейминг, фитнес, образование (над 20 университета в САЩ вече предлагат образователна програма за програмиране и управление на БПЛА), спортни състезания, развлечения и много други, които тепърва ще търпят развитие.
Дроновете вече намират огромен брой приложения в почти всички сфери на публичния живот. Днес всеки потребител може да притежава тази малка „играчка“ в ръцете си – да развие хобито си с нейна помощ и дори да стартира бизнес за милиони. Необходимо е да продължим разработките на многофункционални БПЛА, които да улеснят, намалят и автоматизират ръчния труд, като същевеременно намалят финансовите разходи, съкратят времето за изпълнение на целите и създадат нови работни места във всички нуждаещи се сектори.
В комбинация с адекватни регулации за въздухоплаването и спечелено обществено доверие, дроновете могат да променят живота на хората по света към по-добро. Трябва да прегърнем тази идея, да я усъвършенстваме максимално и да мислим извън границите – защото за дроновете граници не съществуват.
Източници:
Съвет на Европейския съюз: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/drones/
Air Drone Craze: https://airdronecraze.com/drone-tech/
Business Insider: https://www.businessinsider.com/drone-technology-uses-applications
CBInsights: https://www.cbinsights.com/research/drone-impact-society-uav/
CNET: https://www.cnet.com/news/drones-will-swarm-our-skies-when-these-3-things-happen/
My Drone Lab: https://www.mydronelab.com/blog/drone-uses.html
Nesta: https://media.nesta.org.uk/documents/Flying-High-full-report-and-appendices.pdf
Statista: https://www.statista.com/statistics/689143/investment-in-drone-hardware-worldwide/
Автор на публикацията:
Миглена Романова, Връзки с обществеността
